Защо нямало да стане

Причинно следствената връзка, защо нещо нямало да стане е единствено в главата.

Когато дойде някакво желание, нещо, което искаме да се случи, да постигнем, непременно отнякъде идва и внушението, че нещата няма да се получат. Това внушение може да е някакъв вътрешен глас, може да е коментар на други хора. Ако е „здравият разум“, който ни говори за хилядите перипети, поради които „няма как да стане“, това може да е страхът ни от провал, може да е мързелът, който ни надвива.

Този вътрешен глас, който ни казва, че не сме способни, не винаги е лошо нещо. Донякъде ни помага да се концентрираме, да не се разпиляваме в правенето едновременно на много неща, защото поемайки безчет отговорности, малко или повече се разпиляваме. Трябва да отдадем енергия и време за осъществяването на набелязаната цел.

Външните коментари пък идват от хора, които няма как да мислят точно като нас, няма как да имат същата житейска нагласа, защото всеки човек сам по себе си е уникален и съответно за голямата част от хората, без значение дали нашата идея е умна или глупава, тя е непостижима.

Има случаи обаче, в които се нуждаем от това да предприемем някаква стъпка. Някак вътре в нас знаем, че не е погрешно да опитаме. И тук именно може да се сблъскаме с всякакви възражения относно това как „тая работа няма да я бъде“. В подкрепа на това отрицателно твърдение може да има много „доказателства“. Например: „Еди кой си пробвал същото и не се получило; При тези и тези обстоятелства следва еди какъв си резултат, затова не се и опитвай“.

Когато повярваме, че „няма как да стане“, действително няма как да стане. Фактът обаче, че гражданинът Х при подобна ситуация не е успял да постигне това, за което ние мечтаем, не означава непременно, че и ние няма да успеем.

Защо е така? Защото никой от нас не е статистика. Няма гаранция за успеех и това е безспорно. Няма никаква гаранция дали ще успеем или ще се провалим във всяко едно отношение при каквито и да било обстоятелства. Може да са налице всички предпоставки за успех и пак да не успеем. Може всичко да е против нас и по неведоми пътища да постигнем желаното.

Да не успеем, не е толкова страшно. Дори смятам, че е изключително полезно човек да се провали и то не един път, за да усети, че и след провала животът продължава и че да се провалиш не е фатално.

Единственият провал, за който наистина няма извинение е провалът от ненаправения опит да постигнеш желаното, поради страха, че няма да успееш.

Когато започваш нещо ново не можеш със сигурност да знаеш дали ще успееш или ще се провалиш. Ако обаче наистина желаеш нещо, стига да предприемеш някакво действие за постигането му, пътища се откриват пред теб. Може една врата да се затваря, но неминуемо след това изниква нова възможност.

Не би се породило у нас каквото и да било желание, ако нямаме силата да го осъществим. Вярно е обаче, че нерядко се изискват големи усилия, за да постигнем желаното. Ако сме готови да положим нужните усилия, ще стане така, че ще постигнем желаното. Понякога, дори не се изисква да положим големи усилия, за да успеем, а просто да се осмелим да направим това, което другите считат за невъзможно.

Когато се изправим пред въпрос за разрешаване, трябва да се концентрираме не върху това какви са шансовете за успех, каква е статистиката в случаи, подобни на нашия, а трябва да мислим за това наистина ли желаем да постигнем това, към което се стремим. В случай, че решим, че усилията не си струват или пък, че ни липсва смелост да опитаме -добре тогава. По-добре изобщо да забравим за желанието и повече да не се връщаме към него и да не се укоряваме, затова, че сме се отказали.

Ако обаче много силно искаме да осъществим желанието си, тогава трябва да се осмелим да го постигнем и да упорстваме докато успеем.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *