Утре може и да няма-проклятие и благословия

Свикнали ли сте да правите планове за бъдещето – например да планувате лятната си почивка още по Коледа, да очаквате как след две години би трябвало да получите 15% увеличение на заплатата, как ще се обадите на стар приятел, с когото сте делели един чин някъде около 24 май?

В правенето на планове, само по себе си, няма нищо лошо, до момента, в който започнете да отлагате това, което искате да направите сега за някой друг път, защото…защото „друг път“ може и да няма.

Всички знаем, че животът ни ще приключи в даден момент, но не всички го осъзнаваме. За някои това е нещо, което са чували че ще се случи, но не могат да си го представят и при всички случаи е някъде в необозримото бъдеще и е по-добре много много да не се мисли по въпроса, защото ги плаши и натъжава.

За съжаление, за повечето от нас, за да можем реално да осъзнаем тази истина, е необходимо да преживеем разтърсващо преживяване, което заплашва директно нашия или на много близък на нас човек живот. Осъзнаването идва в момент, в който никой не може да ни даде гаранция, че всичко ще се оправи и ще бъде наред и че ще имаме достатъчно време да направим това, което искаме и да сбъднем мечтите си.

Осъзнаването на истината, че ще си тръгнем от този свят е обстоятелство, което може да ни направи свободни. Свободни за това да живеем днес и сега пълноценно, да се изправим пред страховете си и да си дадем сметка колко незначителни са те всъщност, както и да осъществим желанията и мечтите си, дори да си даваме сметка, че те не са от особено значение, при положение, че утре може и да ни няма.

Представете си, ако Ви остава само няколко седмици живот, ще Ви интересува ли кой какво ще каже или ще си помисли за Вас, ако правите, това, което Вие искате. Ако Ви остават само броени дни живот, ще искате ли да ги прекарате в скръб, недоволство, посредствени взаимоотношения или ще направите всичко възможно, за да ги изживеете по най-пълноценния за Вас начин. Тогава няма да имате време да мразите когото и/или каквото и да било, нито ще имате време за празни приказки, нито за безделие, за скука за тревога, за работа, която не ви удовлетворява, нито ще имате случаи да носите старите си дрехи.

Ако разберете че Ви остава съвсем малко живот, сигурна съм, че ще искате този живот да бъде празник. Ще спрете да се страхувате да бъдете себе си, ще следвате мечтите си, ще се смеете, ще обичате и ще простите. Ще водите пълноценен живот, защото ще присъствате в настоящето, за друго – просто няма да Ви стигне времето.

Усещането, че утре може и да няма е плашещо, но и вдъхновяващо. То позволява да проявим свободата вътре в нас.

Повечето от нас се учат най-добре от лични си опит, при това обикновено повтаряме грешките си. Най-интелигентните се учат от опита на другите, без да се налага на преживяват твърде болезнен опит. Надявам се Вие да сте от втория тип хора – да успявате да цените настоящия момент, какъвто и да е той и да сте свободни да бъдете себе си, без да изпитате несигурността за утрешния ден.

Вчера е история, утре е мечта, днес – днес е подарък.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *