ПРЕДПОСТАВКИ ЗА УСПЕХА

Две са основните предпоставки за постигането на всеки успех: самоувереност и непукизъм.
Самоувереността е необходима, за да направим това, което трябва да се направи, за да постигнем желаната цел. Непукизмът, пък означава, че не трябва да се тревожим за това дали ще постигнем желаната цел, нито да се тревожим за действията, които вече сме предприели.

Много хора приказват, че искат да постигнат нещо в живота си. Мечтаят за това и понякога са склонни дълго да говорят за желанията си. Понякога дори си представят как биха се чувствали, ако мечтата им е вече факт и това е много важна част от изминаването на пътя към сътворяването на мечтата. Важно е, защото всяко нещо, преди да се случи в реалния свят, се е породило като идея в нечий ум и този човек е предприел някакво действие, за да даде живот на мечтата. Именно, за да бъде даден живот на мечтата, е необходимо не само да бъде изградена ясна представа за това какво и как го искаме, но и да предприемем някакво действие, което да даде начален тласък за сбъдването на желаното. Действието е онова, което вдъхва живот на мечтата и прави възможно нейното реализиране.

И именно тук, в момента, в който трябва да извършим някакво действие, за да се придвижим към целта, възникват препятствията по пътя към успеха.
Ако вътрешния ни свят е само наш и ние избираме с кого какво и дали изобщо да споделим нещо, то действията ни вече са видими за външния свят. Действията ни се виждат от околните и поради тази причина неизменно биват подлагани на преценка. Страхът от критика и неодобрение не рядко възпрепятства предприемани каквито и да било действия.

Ако вътрешната Ви самооценка зависи от чуждото мнение, за да направите каквото и да било, ще си задавате въпроси от типа на :”А това как ще се възприеме? Как ще бъдат изтълкувани тези действия? Няма ли да ме осъдят, няма ли да ме отхвърлят? Вероятно ще ме вземат за глупак! По-добре да се излагам!” И под страх от отхвърляне някои хора никога нищо не предприемат.

Да не направиш нищо обаче също е въпрос на избор и като такъв, влече своите последици.
Само тези, които предприемат осъзнати действия биха могли да променят настоящата ситуация, ако желаят това. Друга възможност, за да настъпи промяна, е да се чака нещата да се случат от само себе си по определен начин. Не че е невъзможно, но е хазарт, а в хазарта, знаете, накрая печели банката.

И така, за да постигнете желаната цел, след като вече сте наясно със себе си каква е тя, е необходимо да преминете към следващата стъпка – а именно да предприемете нещо. Това може да е както действие, когато се налага да действате, така и бездействие, когато се налага да изчакате за момента.

Не е задължително изначало да имате изготвен точен план, който да следвате, за да реализирате целта си. Необходимо Ви е само да виждате първата крачка пред себе си. Можете да си представите пътя към постигането на целта като пътека в гора, по която вървите в тъмна нощ като осветявате пътеката пред себе си с фенерче. Светлината от фенерчето може да не е достатъчна да видите цялата картина около Вас, но е напълно достатъчна, за да освети пътя пред вас на два метра. Така, благодарение на светлината от фенерчето, Вие можете да направите следващите няколко крачки, а когато направите тях, се очертават и следващите Ви стъпки. Така, че можете да вървите. Когато пред Вас се очертаят стъпките, които ви придвижват напред, просто ги направете, а когато ги направите, пред вас ще явят нови възможности за действие. Стъпките са там и Ви чакат, защо това е вашият път.

Не се страхувайте да вървите напред и да бъдете себе си. Правете онова, което знаете и чувствате, че дължите на себе си. Обмисляйте постъпките си, отделете колкото време Ви е необходимо, за да вземете решение, но когато един път вече сте решили, следвайте избора си, Не се връщайте назад, за да мислите отново дали сте постъпили по правилния начин. Вземете ли някакво решение, не отлагайте изпълнението му. Решението изкристализира в определен момент и това не е случайно. За този момент, решението, което виждате е отговорът на въпроса Ви.

Страхувате ли се ? Нормално е да се страхувате, особено, ако решението, което предстои да изпълните внася някакъв дискомфорт в душата Ви.
Но, ако сте взели решение да направите нещо и искате да го направите, въпреки притесненията Ви, просто го направете. Веднъж взели решение, не се връщайте обратно към мисли дали то е правилното решение и за това какви биха могли да бъдат негативните последици.

Не Ви съветвам да се допитвате до неограничен кръг близки и приятели за това как да постъпите. С тях можете да споделите тревогите си, но не ги оставяйте те да вземат решение за действията Ви. Колкото и да Ви обичат, те виждат нещата от своята позиция, преценяват ги съобразно техния житейски опит и проектират решенията, които те биха взели на Ваше място, но Вие не сте те. Те вероятно ще се изкушат да Ви кажат какво трябва да направите, дори и да не ги питате директно. Можете да чуете техните съвети, но не те трябва да са определящи за вашите действия. Доверете се на себе си, на вашия разум, на вашето сърце и когато обедините разума и сърцето си, ще можете да постигнете чудеса. Помнете, решенията за Вашите действия за ваша отговорност, както и последиците от действията Ви.
Когато веднъж вземете решение да направите или да не направите нещо, просто се придържайте към стратегията, която сте избрали да следвате. Направете каквото, считате, че трябва да се направи и оставете нещата да се случват. Или с други думи, правете каквото трябва, пък да става, каквото ще.

Ето, че стигнахме и до втората предпоставка за успех – „да става каквото ще” .Факт е, че не можем да контролираме резултатите. Единственото, което можем да контролираме са нашите действия. Нищо и никой не може да ни гарантира успех в резултат на нашите действия. Ако действията ни не дадат резултата, към който сме се стремили, това означава, че просто резултатът, към който сме се стремели, не може да бъде следствие от предприетите към момента действия. Бихме могли, разбира се, да опитаме други действия.
Само този, който никога нищо не прави е сигурно, че няма да сгреши, но също е сигурно, че и няма да удовлетвори желанията на сърцето си. Грешките не са провал. На тях трябва да се гледа само като на опит за постигане на някаква цел, който не е дал положителен резултат.

Правете каквото считате за необходимо и оставете нещата да се развиват от само себе си. Имайте вярата, че каквото и да се случва, то се случва по възможно най-добрия начин за вас. Ако нещо не се получава, въпреки желанието Ви, значи така е трябвало да стане.

Докато вървим по даден път, стремейки се към определена цел, не винаги можем да видим пълната картина и да осъзнаем кое е за наше добро и кое не е. Когато стигнем края на пътя, виждаме, че всъщност всичко се е развивало по най-добрия възможен за нас начин и понеже не сме го осъзнавали, сме страдали от неуспехите си. В наша власт е да извършим или да не извършим някакво действие. Ако считаме, че ако предприемем някакво действие/бездействие, животът ни ще стане по-добър, просто трябва да пристъпим към осъществяването му .

Каквото и да сме избрали, нека следваме избора си, без да се връщаме назад и да се питаме правилно ли сме постъпили.
Нека бъдем уверени в собствените си възможности, в собствения си избор. А за това, какво ще се случи не бива да се тревожим. Каквото има да става, ще стане и дори да се тревожим, с тревогата си няма да променим хода на събитията.

Бъдете самоуверени в действията си и не се тревожете за резултата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *