Как се дава нещо, което нямаш

В правото важи правилото, че не можеш да прехвърлиш собствеността по отношение на нещо, което не притежаваш. Същевременно обаче, сделка, по силата на която прехвърляш собствеността по отношение на нещо, което нямаш не е нищожна. По силата на такава сделка не се прехвърля правото на собственост, но прехвърлителят не се освобождава от задължението да прехвърли. Той продължава да дължи.

Тази конструкция в правото, отнесена към човешките взаимоотношения, ме кара да си дам сметка, че и там нещата не стоят по много различен начин. Така например, ако нямаш търпение, няма как да проявиш търпение. Ако не изпитваш радост, няма как да създадеш радост. Ако нямаш уважение, няма как да уважаваш другиго. Ако не си щастлив, няма как друг да направиш щастлив. Ако нямаш любов, няма как да дадеш любов. Това е така, просто защото нямаш, за да дадеш. Дотук нищо сложно.

Същевременно обаче, ако си поел ангажимент да създадеш някакъв вид връзка с друг човек, си поел ангажимент да дадеш това, което се дължи. Ако си избрал да бъдеш родител, тогава дължиш на детето си грижа, обич, разбиране и търпение, ако ще изпълняваш ангажимента, който си поел. Ако си избрал да имаш интимна връзка, дължиш общо взето същото. Ако си във взаимоотношение служител – работодател, отново взаимно си дължите разбиране, приемане, търпение.

Общо взето, в какъвто и вид връзка да сте с даден човек, за да протичат хармонично взаимоотношенията ви, е необходимо да можете да дадете. Обикновено е необходимо да можете да дадете уважение, търпение, разбиране, приемане, радост, обич. Може да съществуват и много други нюанси.

Когато не притежаваме нещо, няма и как да ги дадем. Но когато сме избрали да създаваме някакви социални отношения, а не да живеем в гората, трябва някак си да осигурим това, за което сме се задължили, за да съществува отношението. Това няма как да стане по друг начин, освен ако не се научим да култивираме това „нещо“ у себе си.

Необходимо е да започнем от себе си. За да можем да дадем обич, трябва самите ние да обичаме. За да можем да създадем радост, необходимо е да познаваме радостта. За да проявим търпение, първо трябва да се научим какво е това. За да уважаваме когото и да било, трябва първо да уважаваме себе си.

Винаги когато избираме да създадем някаква връзка с друг човек или общност, се задължаваме да проявим някакво отношение – нещо да дадем и нещо да получим. Не трябва да се страхуваме от създаването на взаимоотношения. Връзките, които създаваме, техният вид и интензивност, би трябвало да съответстват на това, което в действителност бихме могли да дадем.

Ако обаче се задължим за нещо повече, това не ни освобождава от отговорност. Щом сме поели ангажимент нещо да дадем, трябва и да го направим. Ама го нямаме! Като го нямаме, ще трябва да го набавим отнякъде.

Трябва да го придобием, за да можем и да го дадем. Необходимо е да се научим да обичаме, уважаваме, проявяваме разбиране, да се научим на търпение, за да можем да ги проявим и в отношенията си към другите.

Да се задължиш да дадеш нещо, което нямаш, може да е чисто мошеничество, но може да се окаже и трамплин към усъвършенстване – предизвикателство да надскочиш възможностите, които притежаваш в момента, за да осигуриш, това което си се задължил да дадеш, но не притежаваш и което си придобил, за да изпълниш ангажимента си.

Разликата между двете е не нещо друго, а въпрос на избор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *