Крадци на време или практически съвети за справяне с досадници

Някои хора волно или неволно са крадци на време. Готови са да говорят безкрайно за себе си, за проблемите си, за това какво те искат. Заливат Ви с излишна информация и не можете да ги прекъснете, без това да създаде конфликт.

Говорят и говорят. Те може да са дошли при Вас за професионален съвет, който да им дадете като специалист в дадена област. Може да са дошли да споделят житейски проблем. Уж искат да разрешат проблема си, но всъщност докато ги слушате и слушате, осъзнавате, че са дошли, за да намерят слушатели, а не че имат някакво намерение да се справят с трудностите, за които говорят. Такива хора аз наричам крадци на време. Те предимно говорят. Обикновено не пристъпват към конкретни действия, просто са дошли да се пооплачат малко, съответно да Ви загубят времето и да излеят отрицателната си енергия върху Вас.

Всеки може да попадне в така компания и тогава се питаме как да постъпим. Въпросът е деликатен. От една страна не е добре човекът насреща да се обиди. Няма защо да го съдим. Той си е такъв. Няма и да го променим. Същевременно обаче нашето време е ценно и не можем да позволим да бъде ограбвано. Още повече, че подобно хора, освен от времето ни, крадат и от енергията ни. Дори да се дистанцираме максимално от проблемите им, след определен период от време, прекарано с подобни хора, се чувстваме изтощени и изхабени в резултат на негативните емоции, с които са ни залели.

И така, какво да правим?

Продължете да четете Крадци на време или практически съвети за справяне с досадници

Няма труд, който да остане невъзнаграден

Няма работа, няма труд, който да е положен и да не е възнаграден. Отплатата може и да не дойде веднага. Може точно за изработеното да не плати този, за когото е направено, но непременно ще се яви друг, който ще плати.

 

Работата ни заема голяма част от времето ни. И понеже животът е съставен не от друго, а от време, следователно и от живота ни. Ето защо работата, която вършим трябва да ни е приятна, да ни носи удовлетворение, да имаме интерес към нея. При избора на професия трябва да обръщаме внимание именно на тези неща, а не на това дали би била високо заплатена.

 

Във всяка област има специалисти – светила, хора, които обичат работата си и които са успели и печелят добри доходи. Тези специалисти не са непременно най-умните, най-знаещите или най-интелигентните. Те преди всичко са хора, които обичат това, която правят. Изпитват страст към работата си. Правят нещата, защото искат и защото им харесва. Обикновено те реализират добри доходи. Парите, които получават обаче не са тяхната цел. Парите са закономерно следствие от положения труд и са вид мерило за успеха им.

Продължете да четете Няма труд, който да остане невъзнаграден