Как се дава нещо, което нямаш

В правото важи правилото, че не можеш да прехвърлиш собствеността по отношение на нещо, което не притежаваш. Същевременно обаче, сделка, по силата на която прехвърляш собствеността по отношение на нещо, което нямаш не е нищожна. По силата на такава сделка не се прехвърля правото на собственост, но прехвърлителят не се освобождава от задължението да прехвърли. Той продължава да дължи.

Тази конструкция в правото, отнесена към човешките взаимоотношения, ме кара да си дам сметка, че и там нещата не стоят по много различен начин. Така например, ако нямаш търпение, няма как да проявиш търпение. Ако не изпитваш радост, няма как да създадеш радост. Ако нямаш уважение, няма как да уважаваш другиго. Ако не си щастлив, няма как друг да направиш щастлив. Ако нямаш любов, няма как да дадеш любов. Това е така, просто защото нямаш, за да дадеш. Дотук нищо сложно.

Продължете да четете Как се дава нещо, което нямаш

Защо нямало да стане

Причинно следствената връзка, защо нещо нямало да стане е единствено в главата.

Когато дойде някакво желание, нещо, което искаме да се случи, да постигнем, непременно отнякъде идва и внушението, че нещата няма да се получат. Това внушение може да е някакъв вътрешен глас, може да е коментар на други хора. Ако е „здравият разум“, който ни говори за хилядите перипети, поради които „няма как да стане“, това може да е страхът ни от провал, може да е мързелът, който ни надвива.

Този вътрешен глас, който ни казва, че не сме способни, не винаги е лошо нещо. Донякъде ни помага да се концентрираме, да не се разпиляваме в правенето едновременно на много неща, защото поемайки безчет отговорности, малко или повече се разпиляваме. Трябва да отдадем енергия и време за осъществяването на набелязаната цел.

Продължете да четете Защо нямало да стане

Всичко, което правя трябва да носи радост

Във всичко, което правим трябва да има елемент на забавление. Трябва да бъде открита забавната страна и най-досадната задача, за да може постигането и да ни носи удовлетворение и радост. Търсенето на забавление не трябва да се бърка с разпуснатост, несериозност и незаинтересованост, а просто да се измести ъгъла, от който гледаме на ангажиментите си.

Във всяка дейност – дори в най-баналната или най-отговорната може да бъде открита забавна страна. За да открием тази страна е необходимо да поддържаме вечно любопитство, а също и да можем да се смеем и най-вече да можем да се погледнем отстрани и да се усмихнем. И без това животът е прекалено сериозен, за да се взимаме и самите себе си на сериозно.

Продължете да четете Всичко, което правя трябва да носи радост

Как се създават навиците

Всеки от нас е развил определени навици през годините. Някои от тях са съзнателни, други –не.

Вярвам, че можем да възпитаме у себе си навици, чрез чието приложение да направим живота си по-хубав, да станем по-успешни и да постигнем в по-голяма степен това, към което сме се устремили.

Дисциплинираността, упорството, здравословния начин на живот, уважението към себе си и другите и редица други са навици, които ако успеем да прилагаме на практика в нашето ежедневие, биха могли да ни доведат до редица положителни резултати.

Продължете да четете Как се създават навиците

Не отлагай живота за после

Не е толкова важно какво точно правиш и какви точно цели си си поставил. Важните сме самите ние. Такива, каквито сме. Това съвсем не означава, че не трябва да имаме цели, мечти и стремежи. Напротив, те са сила за живот и без тях съществуването ни е празно и лишено от магия. Всички ние сме творци на живота си и сме отговорни за него.

Не бива обаче да се идентифицираме с целите, стремежите и мечтите си. Те все пак са външни, преходни са. Ако днес сме искали нещо с цялото си същество, утре може да се окажем на противоположното мнение.

Ако много силно желаем нещо, има две положение: или ще стане, или няма да стане. При всички положения обаче целите не трябва да са смисъла на живота си. В първия случай, защото постигайки ги, излиза, че сме стигнали крайната точка и животът ни вече няма смисъл. Вярно е, че после може да си поставим други цели, към които да се стремим, но постигайки и тях отново малко или повече чувстваме празното, защото няма вече към какво да се стремим. Този цикъл може да се повтаря до безкрай, но след радостта от постигнатия успех, идва празнота.

Продължете да четете Не отлагай живота за после

Ва банк

Ако всичко е преходно и отминава в потока на времето, какво ти пречи днес и сега да бъдеш себе си, без маска , без поза, без стремеж да се харесаш на когото и да било. Не можеш ли просто да бъдеш себе си ? Да заявиш „Това съм аз“ , без да те е грижа за одобрението на останалите.

Казваш , че е рисковано. Вярно е. Рискувам да срещна неразбиране и отхвърляне, да срещна неодобрение и присмех. И какво от това?

Ако аз знам кой съм, не ми е нужно ничие одобрение, нито ме засяга чуждото негативно отношение, защото те не ме определят. Знам кой съм. Знам недостатъците си, но и силните си страни. Само аз знам какво съм преживяла, как съм понесла ударите и радостите на живота. Уважавам се. Аз съм намерила себе си в този момент и не ме е страх да бъда себе си.

Ако всичко се променя, ако няма нищо сигурно, освен едно и то е неизбежно, защо тогава да си играем на дребно с живота.
Продължете да четете Ва банк