Когато започнах да лъжа по-малко

Каква е причината да лъжем? В по-голяма или по-малка степен всеки от нас в даден момент си е служил с лъжа. Не е необходимо да става въпрос за нещо значително, но все пак и невинната лъжа си е лъжа.

Лъжех обикновено за дребни неща, като оправдание за това намирах в това да не се налага да давам обяснения или да се компрометирам в чуждите очи. Лъжата е удобен начин да направиш нещата да изглеждат обществено приемливи, а също и да се представиш в по-добра светлина пред себе си и пред другите.

Продължете да четете Когато започнах да лъжа по-малко

Вие избирате- в ада ли сте или в рая

Всеки един от нас, във всеки момент може да избере да е щастлив или нещастен. Обстоятелствата се променят, понякога са в противоречие с плановете ни, но дали това е добро или зло, определяме ние. Какво ще извлечем от всяка ситуация зависи единствено от нас. Индивидуалният подход би могъл да направи и от най-неприятната ситуация, в която бихме могли да попаднем и която не можем да променим в положително преживяване.

Пътувахме цялото семейство за няколко дни на почивка извън града. Събраха се няколко неработни дни и много хора също бяха решили да пътуват. Попаднахме в страхотно задръстване. Отне ни часове, за да изминем седемнадесет километра. Беше много горещо, а колата нямаше климатик. Децата започнаха да нервничат и да се карат помежду си. Водата за пиене свърши и нямаше откъде на пътя да купим друга. Помръдвахме едва, едва, а колоната от коли се виеше някъде напред в далечината. Нямаше какво да направим. Задръстването си е задръстване, нищо лично, но чакането, горещината, липсата на информация докога ще продължа тази ситуация, изнервят всеки.

Продължете да четете Вие избирате- в ада ли сте или в рая

Всяко нещо си има своето място и време

Правило ли ви е впечатление колко често вниманието ни не е насочено към това, което правим в момента. Например, на работа сме и би трябвало да се съсредоточим върху това, върху което работим, но всъщност мислите ни са съвсем другаде – например вкъщи, при децата и домакинската работа и мислим по-скоро за това, какво ще приготвим са вечеря, вместо за непосредственото изпълнение на възложената работа. Има я и обратната ситуация – вкъщи сме, уж, за да си почиваме и да се наслаждаваме на времето, прекарано в приятни, разтоварващи занимания, но мислите ни връщат към висящ проблем в работата. Мислите ни убягват от това, което правим в момента и се насочват някъде другаде, а ние не присъстваме изцяло в настоящия момент. Макар и физически да сме на едно място, не изживяваме емоцията, каквато и да е тя, на момента, а искаме да сме някъде другаде и да правим нещо друго. По този начин не можем да изпитаме удовлетвореност в нито един момент, защото искаме да бъде нещо друго, вместо това, което е.

Продължете да четете Всяко нещо си има своето място и време

Най-важното обещание

Когато обещаваме нещо е много важно да си дадем реална преценка дали това, което обещаваме можем и искаме действително да направим. Ако не сме убедени, че наистина ще направим това, което обещаваме, по-добре изобщо да не обещаваме.

Вярно е, че понякога биваме притиснати от обстоятелства, външно вмешателство и дори от самите себе си, да се задължим да направим /не направим нещо и понеже не успяваме да окажем нужния отпор, ни е по-лесно да се съгласим. Има и случаи, в които когато обещаваме, твърдо сме решили да изпълним, но впоследствие нещо се променя и ние вече не сме склонни да извършим това, за което сме поели ангажимент.

Продължете да четете Най-важното обещание