СТРАХЪТ ДА НЕ ИЗГУБИМ ТОВА, КОЕТО Е

Страхът да не изгубим това, което имаме в момента може да възпрепятства възможността да получим нещо по-добро, което заслужаваме. Ако се вкопчим в това, което е в момента, макар и да не сме особено доволни от същото, не оставяме място на нещо ново и по-добро да дойде при нас.

Имаме например порция от вчерашна леща в чинията си, а на масата, на която сме седнали има наредени прекрасно ухаещи изискани блюда, които ни примамват да ги опитаме. Ако първо изядем лещата пред нас, няма да ни остане място за днешните вкусни изкушения. Необходимо е да се откажем от вчерашната порция, за да можем да опитаме днешната. Ако от страх да не останем гладни, изядем това, което е в чинията ни, няма да можем да нахраним тялото си с по-питателната и полезна храна от днес и няма да можем да се насладим на удоволствието, което може да ни достави.

Много често в живота постъпваме по същия начин. Задоволяваме се с нещо недостатъчно добро, правим компромиси от страх да не останем без нищо. Правим компромиси, например с взаимоотношенията си. Много от нас, под страх да не останат сами, продължават с години връзки, които им носят само болка и разочарование. От страх да не останат без средства, работят работа, която не им носи никаква радост и удовлетворение. Само че, междувременно се сменят много дни и нощи. Защо вярваме, че не заслужаваме най-доброто?

Ако нещо не ни носи радост и удовлетворение, то може би няма място в нашия живот и е по-добре да се откажем от него, за да дадем възможност на нещо по-добро да се яви в живота ни. Животът ни предлага безкрайни възможности, нужно ни е малко кураж, за да повярваме, че заслужаваме най-доброто и да посегнем към него. Страхът да не загубим това, което имаме е ограничаващ и не ни позволява да останем открити за нови възможности. А всъщност дори да се вкопчим в това, което смятаме че притежаваме с убеждението , че е по-добре да останем на място, където нещата са ни познати, не ни дава никаква сигурност. Например продължаваме посредствена връзка от страх да не сме сами, само че партньорът по отношение, на когото считаме, че сме направили компромис, за да бъдем заедно, ни напуска. Уволняват ни от работа, която не ни харесва, но на която сме останали до момента от страх да не сме безработни. Ако страховете ни се сбъднат, осъзнаваме, че по-страшна е била представата за тях, отколкото реалното им проявление. Никой никога обаче не може да ни върне времето, което не сме изживели пълноценно поради страха да приемем най-доброто, което заслужаваме.

НАЙ –ГОЛЯМАТА СВОБОДА

За мен най-голямата свобода е да се освободиш от собствените си изисквания.

Живеем с определени вярвания за себе си и за света. Те ни дават насока и ни помагат да правим избори във всеки етап от живота ни. Един вярва, че трябва да е силен, друг че трябва да е отговорен, успешен, че трябва да живее по определен начин, трябва да изглежда по определен начин, да се храни по определен начин. Списъкът е безкраен. Изискванията, които имаме към себе си и към околните ни поставят определени ограничения. Поставяме си сами изисквани и ако не успеем да ги изпълним, се чувстваме потиснати и неудовлетворени. И понеже това са наши собствени изкисквания, не можем да ги отхвърлим с лека ръка. Някои от изискванията ни обаче не са ни полезни с нищо, а само поставят рамки и ни пречат да виждаме безкрайните възможности в живота. От друга страна е много трудно да допуснем, че някой от изискванията ни може би са погрешни и че за нас е по- добре да се освободим от тях, за да продължим живота си, изпитвайки чувство на лекота.
Продължете да четете НАЙ –ГОЛЯМАТА СВОБОДА