ЖЕНАТА С ЧЕРВЕНАТА РОКЛЯ

Чаках реда си пред лекарски кабинет. Предстоеше ми изследване на скенер. Изпитвах страх. Не знаех какво ще ми кажат. Очаквах лоши новини.

Въпреки че обикновено посрещам трудностите в живота с изправена глава и оптимистична нагласа, този път страхът беше обзел цялото ми същество. Чувствах се нестабилна, несигурна и едва сдържах сълзите си от нервно напрежение.

И тогава видях нея. Тя стоеше на отсрещната пейка. Беше пациентка, защото имаше лепенка на ръката си и явно й бяха взели кръв. Стоеше изправена, напълно спокойна и облечена в елегантна червена рокля и сребърна брошка на ревера. Някой би казал, че облеклото й е неподходящо за това място и този повод, обаче когато я видях, аз осъзнах едно: При каквито и условия да си поставен, каквото и да ти поднесе живота, винаги можеш да запазиш уважение към себе си. Във всеки един момент сме свободни да избираме между страха и любовта, между страха и уважението си към себе си, между страха и отношението, което проявяваме към себе си. И в най-тежък момент мога да избера да уважавам и да обичам себе си. Мога да избера да се дистанцирам от житейските трудности и да запазя уважението към себе си.

Нека във всеки момент, колкото и да е тежък той, не забравяме, че има една голяма сила, която се грижи за нас и че не сме сами в трудностите, през които преминаваме.

Благодаря ти непозната госпожо за уважението, което проявяваш към себе си и за примера, който ми даде по този начин.