Ставай от канапето

Случвало се е на всеки от нас. Просто да ни се иска да се отпуснем, да гушнем възглавницата и нищо да не правим, да гледаме нещо безсмислено по телевизията.

Всеки има нужда от почивка и почивка трябва да осигуряваме на тялото си, за да бъде то здраво и силно. Но сега аз говоря за друго – за липсата на ентусиазъм, за чувството за потиснатост, за желанието да избягаме от реалността, за случаите, в които липсва мотивация и желание да направим каквото и да било.

Това усещане е абсолютно негативно, действа разрушително не само на физическото ни тяло, но и на психиката ни.

Когато ни нападнат такива усещания, можем да си помогнем като започнем от нещо малко. Има толкова неща, които изглеждат лесни за правене и които можем да направим или да не направим, без да ни се струва, че това би променила нещо съществено.

Ето в такъв момент можем да си помогнем като започнем от това да направим нещо малко. Така постигаме една малка победа, която обаче, дори подсъзнателно повлиява на настроението ни, ентусиазира ни и дори без да съзнаваме, укрепва вярата ни в собствените ни възможности.

Продължете да четете Ставай от канапето

Пусни го да си отиде

Поради характера на работата ми, която е вид консултант, много хора, с проблеми от финансово естество, идват при мен и ми разказват за неплатените си задължения, като чувстват необходимост да обяснят защо са изпаднали в невъзможност да платят задълженията си.

Често разказите им са пропити от оправдания. Обясняват за житейските си трудности, за болестите, които са ги сполетели. Понякога говорейки за проблемите си, ги изживяват наново и дори започват да плачат.

Преди това тяхно поведение ме разстройваше и изживявах с тях негативните им емоции. Сега знам, че всеки от нас изживява трудности в живота си и има проблеми от най-различен характер. Затова ми се иска да им кажа, на всичко онези, които са минали през кабинета ми, на тези, които ще дойдат и на тези, с които никога няма да се срещна:

Всеки от нас преживява трудни моменти, но щом нещо е отминало, пусни го да си отиде.

Продължете да четете Пусни го да си отиде

Тревогата

Спрете. Погледнете назад.

Има ли нещо от миналото или в настоящия момент, което да Ви тревожи?

В по-голяма или в по-малка степен всеки един от нас изпитва или е изпитвал в миналото някаква тревога за нещо. Между другото какъв е характерът на проблема не определя степента на тревожността, която може да изпитваме. Хора, с обективно погледнато, по-незначителни проблеми, биха могли да изпитват много по-силна тревожност, от други, чиито проблеми са доста по-значителни, което се дължи на индивидуалността на всеки един от нас, житейския опит и нагласата към случващото се в живота ни.

Истината е, че тревожността не ни е от полза. Тя не спомага за разрешаването на проблемите ни, не прави живота ни по-лек, а напротив уголемява проблемите ни и ги прави да изглеждат значително по-страшни, отколкото всъщност същите са.

Ако тревогата допринасяше по някакъв начин за разрешаване на проблемите ни, смятам, щеше да има такава длъжност – да наемеш някого, който да се тревожи с теб, за да се постигне по-добро разрешение на проблема.

Единственото, което тревожността прави е да ни вреди като съсипва здравето ни. Ако тялото ни можеше да говори, сигурно щеше да ни разкаже за куп ненужни ситуации, в които сме му навредили с ненужните си тревоги и как всеки път по този начин по малко сме го разболявали.

Нашият ум не прави разлика колко значителен е проблемът, който ни тревожи. За ума ни е все едно дали се тревожим за това, че гостите, които сме поканили ще дойдат, а къщата ни е все още разхвърляна и не можем да смогнем да сложим всичко в ред, докато те дойдат или се тревожим за това, че ни предстои рискова операция.

В случай на тревожност, поводът не е от значение. Умът ни реагира по един и същи начин.

Един ден щяхме да имаме гости, които щяхме да посрещаме на вила, в която не се живее постоянно и която се нуждаеше от почистване, за да изглежда всичко идеално за гостите. Бързах и тичах, да стига до вилата, да напазарувам, да изчистя , да сложа масата, които щяха да дойдат на обяд. Не обръщах внимание на това как се чувствам и че беше горещо лято. Нямах време да обръщам внимание на себе си, бързах. Успях да приготвя необходимото а гостите. Седнах на масата и ми прилоша. Вместо да се забавлявам с гостите, се наложи да прекарам остатъка от следобеда, лежейки на дивана, с ужасно главоболие и повръщане, наложи се да си тръгнем от там, за да отида в болница. И за какво беше всичко това, дали с моята тревожност успях, въпреки старанието си да направя празника приятен? Не, нито аз усетих празника, нито гостите можаха да се отпуснати да прекарат приятно.

И за какво беше всичко това?

Нима е толкова важно дали вилата е изчистена и дали масата е сложена на часа или петнадесет минути по-късно. На моята тревожност, в онзи случай тялото ми реагира, не можа да понесе цялото напрежение и ми беше предупреждение, че така не може да действа.

Вярно е, че различните хора са различен темперамент – едни са по-спокойни, други по-тревожни. Тревожните задължително трябва да намерят начин да се освободят от своята тревога, защото несправянето с тревогата води до болести а може да струва и живота ни.

Повечето ни тревоги са неоснователни. Те са проекция на това, което може да стане, но всъщност вероятността да се случи е много малка. От друга страна, дори неизбежното да се случи, тревогата не би могла да го предотврати по никакъв начин, но би могла да изразходва силите ни и точно в момента, в който най-много се нуждаем от всичките си физически и психически сили, да се почувстваме безкрайно уморени от тревогата, за която сме прахосали силите си.

В повечето случи няма как с магическа пръчка да направим така, че до вчера тревожни, днес да се събудим със съвсем нов мироглед и да започнем отведнъж да възприемаме нещата напълно спокойно.

Това обикновено се случва при катаклизми в живота ни, тъй като все пак, животът, остава най-големият учител. Намира начин да ни научи на всичко, което ни трябва. Първо ни изпраща малки предупреждения, за да ни насочи по пътя ни, но ако тогава не научим урока си, изпитанията стават по-големи. За да не се налага да се изправяме пред големи изпитания, би трябвало да се стараем да се учим от ежедневните препятствия.

Освен това, считам, че начин да се справим с тревожността е предварително да определим до каква степен даден проблем би могъл да ни обезпокои.

Казваме си, ей чакай, това е много важно за мен, тревожа се, но стига толкова, изразходвах достатъчно енергия за това. Или пък това изобщо не е от значение, след пет години дали ще ме тревожи този проблем, тогава защо да се тревожа сега за това.

Сещате ли се за ситуации, в които сте се тревожили много, а след това се е оказало, че е тревогите са били неоснователни?

Всичко е от главата

Всичките ни проблеми са плод на нашия ум. Той е този, който дава определенията: страшно, трудно.

Ако успеем да се научим да контролираме ума си, животът ни ще стане по-лесен. Умът обаче непрекъснато работи и изгражда представи за бъдещето, в които ни убеждава. Затова трябва да сме особено критични към наши ум. Когато засечем разрушителна мисъл,  трябва веднага да я изкореняваме и изобщо да не мислим за това колко представата ни е обективна, а просто да я изхвърлим от ума си.

Трябва или не трябва

Подхващам едно да правя – не съм ентусиазирана, подхващам друго – и това не ми носи радост. Насилвам се да свърша ангажиментите си, но вътрешното ми съпротивление расте. Трябва ли да се насилвам, въпреки  нежеланието ми, да направя, това, което считам, че е необходимо или да го зарежа? От една страна дисциплината е важна, от друга страна –  душата ми баш затова е дошла на този свят – да се мъчи, как пък не.

Продължете да четете Трябва или не трябва