Наистина ли искате това

Много от нас полагат огромни усилия, за да постигнат желана цел. Да вземем например стремежът към определена работа, да речем съдия. Съдия не се става лесно. Изискват се години усилено учене, завършване на юридическо образование, полага на допълнителни изпити, а след това стаж. Кандидатите са много, а тези, които успяват са единици и обикновено най-прилежните.

Какво обаче се случва впоследствие? Само след няколко години работа на подобна длъжност, в общия случай съдията изглежда така: Той/тя е изнервен човек. /Това разбира се е напълно разбираемо. Ежедневно при него/нея идват да мрънкат болни и недоволни./ И ако в началото на кариерата си са мислили, че ще служат на обществото и ще раздават справедливост, дори, че ще допринесат света да стане по-спокойно и мирно място, впоследствие се оказва, че деветдесет процента от работата му е да е занимава с кокошкарски истории, буквално да се разправя с хорската глупост. И въпреки че в правото има една максима, според която законът не се занимава с дребни неща, на практика точно това е работата на съдията.

Та редовият съдия обикновено подскача на съдийска скамейка. Той е нетърпелив, изнервен, може и да крещи, не желае да служа никого. Някои се опитват да бъдат над нещата и да не се ангажират емоционално. На тях обикновено хич не им се работи, гледат отегчено, пуфтят уморено и гледат да отложат работата за друг път, а ако може – съвсем да я отменят.

Във всяка професия нещата могат да изглеждат по подобен начин. А какви надежди и мечти са имали всички в началото на своята кариера, колко труд са положили, за да получат желаната работа. Това обаче направило ли ги е щастливи? Определено не.

Разбира се, винаги човек може да започне отначало. Да напусне работа и да започне нещо, което му е по сърце. Колко обаче от нас имат куража да го направят, а и дали ще има разлика или след определен период от време  и  новата работа няма да се окаже също така отегчителна и досадна.

Животът обаче може да е прекалено кратък, за да се живее на дребно, да се задоволяваме с неща, които не харесваме. И не само, че не трябва да се задоволяваме с неща, които не харесваме, а трябва да правим неща, които ни изпълват с радост и ентусиазъм, такива, които ни карат да се чувстваме живи да скачаме сутрин от леглото и да нямаме търпение да се захванем, с това, което ще ни донесе днешния ден.

Понякога хората променят обстоятелствата – сменят работата си, средата, обкръжението си.

Друг път променят нагласата си към това, което правят. Научават се да откриват положителните страни на нещата и да се фокусират върху тях. И в двата случая се изисква кураж, за да  се стигне до промяна.

Сега разбирам думите на мъдрец: „ Ако не можеш да правиш велики неща, прави обикновени неща по велик начин“.

Грижи се за себе си

ПРИ КОАФЬОРА

Вчера си подстригах бретона. Получи се „отмъщението на бръснаря“. Влязох в първия работещ фризьорски салон в събота вечер и питам :

– Можете ли да ми подстрижете бретона след като подстрижете сина ми?  Госпожата ми отговаря :

– Аз работя дамско, ако не Ви притеснява,  мога да подстрижа момчето.

– Няма проблеми – философствам аз – коса расте.

Подстрига сина ми. Добре излезе. След първата проверка, реших, че няма страшно – един бретон всеки може да подстриже.

Да знаете, че не е вярно! За три минути ме докара чудна. Все едно сама съм се докарала и по-лошо.

– То така е модерно, ми вика госпожата, – асиметрично.

Продължете да четете Грижи се за себе си

Силата на думите

Изключително важно е как говорим. Със силата на думите можеш да подкрепиш някого в труден момент и да му вдъхнеш увереност, така че да се изправи срещу големи трудности, надминавайки в пъти собствените си очаквания.

С думи, обаче можеш и да съкрушиш някого, особено, ако се намира в труден момент. Да обясниш на някого как не е способен да направи нещо, как не може и как няма да стане е равносилно на физическо убийство.

Ако наистина смяташ, че някой не може и не е способен, по-добре е да замълчиш. Никой няма нужда да чуе това и не забравяй, че въпреки убеждението ти, може и да не си прав. Освен това мнение се дава, само ако ти го искат и то по деликатен начин, ако отношението ти е негативно. Затова бъдете внимателни. Където трябва – мълчете. Ако ще хвалите – викайте.

Продължете да четете Силата на думите