ДЕН ШЕСТНАДЕСЕТИ – СЛЕДВАЙ ТЕЧЕНИЕТО

Това, което ще споделя е на базата на преживян опит и се чувствам притеснена да пиша за това. Но знанието, до което достигнах на базата на преживяното е от значение и вярвам, че все би могло да помогне на някого в трудна ситуация.

Има моменти от живота, когато всичко в нашия свят се преобръща. Когато вече нищо не е сигурно, включително това, че утре за нас съществува. Има моменти, в които си даваме сметка, че сме смъртни и животът ни може да свърши когато най-малко сме очаквали това. При мен това се случи преди години, а животът направи така, че фактите да ми напомнят за това обстоятелство.

Докато не преживееш нещо лично, ти се струва, че страшните неща се случват само на другите, а на теб ще ни се размине. Обаче промяна може да настъпи мигновено.

Тогава?

Не се съпротивлявай. Приеми случващото се, каквото и да е то. Не казвам да се съгласяваш с това, което е, а да го приемеш. И за да съм по-ясна, ще опиша усещанията, които имах в един такъв труден момент. Чу вствах по следния начин: представете си следното – прекрасен летен ден на плажа и как влизате във водата. Има вълни. Лягате на водата и чакате вълната да дойде и да премине през вас. Не се съпротивлявате, не се борите с вълната, с морето. Вълната идва и преминава през вас – леко, без страх, без напрежение. Вие и вълната ставате едно. Не, не се паникьосвате , не бягате към брега, не с е борите с вълната, просто чакате да премине леко и плавно. Ето това е усещането, което ви трябва в моменти на безизходица. Вглеждате се навътре в себе си. Не се отдавате на страшни мисли. Пазите се от страха на другите, защото макар и много да ви обичат, макар да става въпрос за най-близките ви, които ви желаят най-доброто, те се страхуват, а страхът е заразен. И още нещо – избягвайте хора и места, където има обсебени от подобни на вашия проблем, защото така се фокусирате върху проблема.

И не мислете за после. В този момент съществувайте изцяло в настоящето. Нека времето да няма значение. Проявете търпение и най—много към себе си. Сетете се за морето. За това колко безсмислено е да се бориш със стихия. Изчакайте, нека вълната премине….

 

ДЕН ПЕТНАДЕСЕТИ – ВЪЛНАТА НА НЕДОВОЛСТВОТО

Вчера бях свидетел на една случка, която е ежедневие в нашата администрация, но която ми даде повод да се замисля за недоволството и както рефлектира върху този, който го проявява и върху другите наоколо.

Случката е банална. В една териториална дирекция на НАП се разви разправия и то не между служител и гражданин а между самите служители. Във въпросната териториална дирекция работи една служителка, която колкото и пъти да ми се наложи да отида до този офис, непрекъснато е в конфликт с някого. Или ще се скара с клиент, или с колега. Изобщо прави впечатление да е от хората, за които може да каже , че са конфликтни личности.

Поводът за вчерашната разправия се свеждаше до това, че някакъв гражданин бил сбъркал някаква декларация и се налагало извършването на корекция, което явно отваряше голяма работа на служителката. Корекциите съответно не били въведени, нищо , че минали повече от две седмици. Тъй или иначе конкретният повод е без никакво значение в случая. Дамата, за която говоря обаче успя да се скара по телефона със свой колега от друга дирекция, който явно й направи забележка, че твърде дълго време корекцията не била нанесена.

Разговорът трая неповече от две, три минути. Какво обаче стана след това. Първо всички присъстващи разбраха за възникналия проблем. После нашата позната взе да обяснява на целия офис, на всичките си колеги, без да обръща внимание на чакащите граждани за това как от другия офис ги обвинявали, че не работели ефективно. Проблемът се пренесе от аз към ние срещу вие. Точно в този момент всичките служители напълно зарязаха кой каквото прави, включително и чакащите граждани по гишетата и се събраха да обсъждат колко те са заети, колко работа вършат и колко другите им колеги не ги разбират. Един друг те се убеждаваха все по-настоятелно в правотата си. Недоволството им се подхранваше за секунди и растеше лавинообразно.

Вече никой не работеше. Убедени бяха, че напразно ги обвиняват. После грабнаха цигарите и кафетата и вкупом излязоха извън офиса да пушат и да обсъждат проблемите си.

Гражданите пред гишетата благоразумно мълчаха и висяха. Защото нали се сещате каква храна за недоволството им би била забележката да седнат и да си свършат работата.

Горното е само пример за многобройните ситуации от ежедневието, който показва колко заразно всъщност е недоволството и колко деструктивно е то. И най-малкото недоволство, проявено по какъвто и да е начин повлича след себе си още и още недоволство. Човек, който се оплаква обикновено винаги намира някой, който да го подкрепи и който също да излее и своето недоволство. Недоволният, и изобщо да не е прав, все ще намери слушател и вече няма значение първоначалния повод за недоволството. То просто расте, превземайки все повече и повече умове. А недоволството е разрушително, то не създава нищо, не решава проблеми.

Затова аз мисля, че недоволството трябва да се изкоренява още от основи. Почувстваш ли се недоволен – замълчи. Чуеш ли някой да недоволства – нямаш работа там. Ако има възникнал проблем, трябва да се търсят начини за неговото разрешаване, а не да се недоволства.

 

ДЕН ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ – ПЪРВА ПОМОЩ КОГАТО НЯКОЙ ТЕ ЯДОСА

Най-добре е да не се ядосваш изобщо. Това е лесно на теория и невинаги възможно в действителност.

Първо по въпроса защо не трябва да се ядосваме. Когато някой нещо направи, това не трябва да се приема лично. Това е негово поведение и то няма нищо общо с теб. Ако днес този човек е гневен, нервен, неудовлетворен, той ще прояви същото отношение и към теб, и към целия свят вероятно. В обратния случай, ако днес другият е спокоен, ведър и се чувства щастлив, ще прояви същото отношение и към теб – ще е ведър и отзивчив. И в двата случая обаче поведението на другия няма нищо общо с теб, поради което няма защо да приемаш отношението му навътре.

Достатъчно е да осъзнаваш, че отношението на друго човешко същество към теб, а и към всички и всичко зависи от вътрешното му състояние, което пък не зависи от теб. Освен това много малко са хората, които в действителност могат да владеят себе си . Чувствата и емоциите не могат да се овладеят, действията – могат, обаче малко са хората, които успяват да контролират себе си, независимо от обзелите ги емоционални състояния.

Когато някой прояви неуважение към теб, държи се агресивно или неадекватно по някакъв начин спрямо ситуацията това е поради вътрешното му състояние и няма нищо общо с теб. Тук някой ще възрази, че самият той с поведението си може да е предизвикал едни или други емоции у другия, с което да е предизвикал съответното негативно поведение у човека насреща. Пак обаче стигаме до същото: „Ти ме ядоса с това, което направи. – Не ти, аз сам се ядосах на това, което ти каза, направи и т.н.“.

Хубаво е да знаем, че човек реагира на дадена ситуация по конкретен начин не заради самата ситуация, а заради неговото лично отношение към създалата се ситуация. Затова когато някой ни се ядосва, той не се ядосва на нас – той се ядосва. Когато някой ни лъже, той не лъже нас, той просто лъже. Когато някой ни обижда, той не обижда нас- той просто обижда.

С една дума не трябва да се приема нищо лично.

Когато обаче, въпреки знанието на горното, не можем да приемем поведението на човека насреща, и не само, че не можем да го приемем, а това поведение предизвика негативни чувства у нас като се започне от недоволство, раздразнение и се стигне чак до гняв, ярост и желание за физическа разправа, какво можем да направим?

Да се съпротивляваме на чувствата си, това е безсмислено и вредно за здравето. Скандалът не води до никъде. При боя – зависи кой е по-силният.

Ето какво аз правя в такива ситуации. Вместо да въртя лентата – той така ми каза, аз така му отговорих и трябваше и това и това да му кажа и непрекъснато да се връщам към ситуацията или пък на всичките си приятели да разказвам за случката, за да получа утвърждение, че аз съм права, а другият – не, правя следното:

Сядам и написвам едно писмо до човека, станал повод за моите негативни емоции. Там си написвам всичко, което ми е на сърцето. И обяснявам колко другият не е прав. /Ако много, много съм ядосана, може на отделен лист да напиша и малко епитети по отношение на дразнителя. Истината е, че след третия ред няма какво повече да се каже и ядът преминава/. И така, написвам едно хубаво писмо, в което обяснявам какво аз мисля по въпроса и колко другият не е прав и ако ще и какъв грубиянин е. След което прибирам писмото. Писмото може направо да се изхвърли, като преди това е скъса или пък да се изгори за по-драматично.

Внимание, ако все пак си мислите, че няма начин да не изпратите писмото на неговия адресат, следете за начина си на изказ и забравете за всякакви епитети!

Има случаи, когато при директен контакт с другия, много ни се иска да си кажем това, което си мислим „Право ,куме, в очи“. Трябва да се контролираме. Иначе емоциите завладяват.

Ако успеете да се контролирате, можете да кажете абсолютно всичко, което си мислите. Можете да го кажете, но зависи как го казвате. Именно затова трябва да се овладеят емоциите. Ако говорите без да съдите и без да давате оценки, без да държите тон, можете да кажете абсолютно всичко, без да има обидени и наранени.

И така, ако някой успее да ви изкара от равновесие или само да ви подразни, пишете му. Оставете пращането за писмото за утрешния ден, ако сърце не ви дава направо да унищожите писмото. Оставете писмото за пращане за утре, за да не ходите по пощите и да се молите да си търсите писмото измежду стотици други. Освен това утре може и нещо друго да искате да добавите в писмото.

Пишете по стария класически начин – на хартия с химикалка. Не пращайте имейл. Там копчето се натиска мигновено, а няма и къде да се молите да ви върнат писмото.

Но преди всичко не се ядосвайте. Никой нищо не прави на вас, просто го прави.

ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ – ЗА ЛЮБОВТА И СТРАСТТА И РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ТЯХ

Мога да желая точно определен човек да ме обича. Желанието ми той или тя да ме обича може да бъде толкова силно, че за мен да няма значение дали той или тя избира да ме обича или не проявява воля за това.

Когато искам някой да ме обича, без да е проявил воля за това, този някой на практика трябва да е „омагьосан“. Като например в легендата за Тристан и Изолда, където Изолда прави така, че Тристан да изпие любовно биле и да се влюби в нея. Или в приказката за Снежната кралица, където Кайн е омагьосан от Снежната кралица и живее с нея в нейното царство, въпреки че не е направил този избор съзнателно. В тези случаи става въпрос именно за страст и в това няма нищо лошо, ако не те притеснява фактът, че другият не е направил съзнателно избора да бъде с теб, избирайки те във всеки един момент.

Ако за мен е по-важно да си с мен, без значение какво ти искаш, това е просто страст и всичко е наред, но трябва да си давам сметка какво всъщност е. И това, което изпитвам не е любов, защото моето желание и удовлетворяването му за мен е по-важно от това, което ти искаш. Тук няма правилно или неправилно. Аз искам да си с мен, да те вижда, да те докосвам, да присъстваш в моя свят и хич не ме интересува дали и ти искаш това. Това е страстта, но не е любовта.

При любовта, за мен по-важното е, ти какво искаш пред това какво искам аз. Искам да бъда с теб и ще е чудесно и ако ти искаш това, но ако не го искаш – всичко е наред. Свободен си да си тръгнеш и аз няма да страдам от това, защото това е бил твоят избор, а твоят избор за мен е по-важен от моето желание, колкото и силно да е то. Ти си тръгваш, но аз няма защо да страдам, понеже това е твоето решение и аз го уважавам. В този случай отношенията ни приключват и всеки тръгва по своя път и всичко е наред, защото действието е съобразено с волята. И ако аз имам нужда от любов, както всеки човек, но не я намеря при теб, тогава ще я потърся някъде другаде.

Разбира се, аз не мога да заповядвам на чувствата си. Не мога да спра нито страстта, нито любовта, но ще е добре, ако мога да осъзная разликата между тях. Разликата между любовта и страстта е в отношението ми към теб. Страст е когато искам да съм с теб, без значение за мен ти какво искаш. При любовта искам ти да избереш да си с мен като твоят избор е по-важен. Ако избереш да си с мен – това е чудесно, ако не- отново всичко е наред, защото това е твоят избор, а за мен е по-важен от моето желание. Страстта се отнася до мен – това което аз искам. Любовта е обърната към теб –да растеш, да избираш да се развиваш.

Няма нищо лошо в страстта, стига да си даваш сметка какво тя представлява. При страстта искам да съм с теб и не ме интересува ти какво искаш. При любовта за мен по-важен е твоят избор.

ДЕН ДВАНАДЕСЕТИ – ФАКТИТЕ

Аз съм свободна. Мога във всеки един момент да избирам действията и мислите си.

Невинаги мога да променя ситуацията, но винаги мога да променя отношението си към нея.

Фактите са обективни. Не са нито добри, нито лоши. Отношението към тях ги прави за нас добри или лоши.

Фактите продължават да бъдат обективни. Осъзнавайки тази обективност, можем да преценим по-добре действията си. Каквито и да са фактите можем да ги разграничим от вътрешния ни мир. Дори тези факти да се отнасят до нас самите, пак дълбоко в себе си можем да оставим външните фактори навън. Това може да е много трудно.

Прекрасно е да има място, където можем да изоставим всички тревоги, притеснения и да си починем от всичко. Това може да бъде физическо място – например стая, в която затваряйки вратата, изолираме външния свят и си почиваме от всички и от всичко.

Това може да бъде и място в нашето сърце, към което можем да се върнем и да останем със самите себе си, със същността си. Това е прекрасно усещане. По средата на натоварваш разговор или на проблем, който се стоварва мигновено, да отвориш вратата на мястото, в твоето сърце, където се връщаш към себе си и където можеш да си починеш. Място, изпълнено с тишина и спокойствие . Място, където си даваш сметка, че доброто и злото са относителни понятия, че обективни са само фактите и можеш да си починеш от всичките си страхове, защото сам избираш как да реагираш на фактите. Винаги имаш право на избор да определиш отношението си спрямо фактите.

Ето и един пример: Болен си, не се чувстваш добре. Отиваш на лекар и ти казват: „грип“. Това е фактът. Ти можеш да не се почувстваш добре от тази информация, можеш да се уплашиш от възможни усложнение, но може и да си безкрайно щастлив, защото, например, е имало съмнение за рак. Фактът е дин и същ – грип. Но едната и другата възможност, придават на факта оценка – в единия случай считаме случилото се за лошо, в другия – за добро.

И в двата случая обаче ти можеш да избираш отношението си. Можеш да си кажеш: „Не се чувствам добре в момента, но няма да позволя това усещане да обхване цялото ми същество. Аз мога да избера да не се паникьосвам. Мога да избера, че този факт е външен спрямо мен и въпреки, че не се чувствам добре в момента, знам че има едно място – физическо или в сърцето, където мога да си почина от страха, от тревогата, от всичко.“

На това място има спокойствие и търпение. Има и много сила.

ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ – ДНЕС ЩЕ ЖИВЕЯ БЕЗ ПРАВИЛА

ДНЕС ЩЕ ЖИВЕЯ БЕЗ ПРАВИЛА

Днес ще живея без правила. Какво имам предвид и как ще го направя?

Сутрин правя определени неща -четене на професионална литература, четене на литература за развитие на личността, упражнения, домакинска работа, приготвяне за работа. Сутрините са доста натоварени. Искам да направя всичко това и след, което да започне работният ден.

Работният ми ден също е натоварен. Общо взето протича в срещи, подготовка на документи, преглед и проверка на възложена работа, търсене на професионална информация и проучване, взимане на немалко решения. Когато отида в офиса попадам във въртележка и не усещам кога денят е изтекъл. През деня се опитвам да намеря време и за спорт.

Обичам това, което правя. Обичам и сутрините, и работния ден и грижата за себе си, но истината е, че изискванията, които имам към себе си не са малко.

Затова днес ще действам по друг начин. Няма да спазвам строгия график на нещата, които сама съзнателно съм избрала да правя. Установеният ред ми помага като благодарение на това съм на мястото, на което съм, а то ми харесва. Дисциплината е изключително важна за мен. Да можеш да управляваш себе си, е голяма сила и преимущество. Днес обаче ще си дам почивка. Ще си почина от всички рамки, които съм си поставила. Ще си почина дори от себе си.

Само днес и ще видя какво ще се случи. Ще правя нещата, които искам, спонтанно, без предварителен план. Ще следвам интуицията си. Интуицията ще ми подсказва с какво, кога и как да се захвана през днешния ден.

Аз няма да бездействам, но ще изоставя трескавото бързане, вечното „трябва да“ и ще се водя от вътрешния си глас. Това ще бъде днешното мое предизвикателство и ще видя какво ще ми донесе.

Ако не ми хареса, няма да го повторя, а ако ми хареса, ще внимавам, за да не се превърне в рутина, защото всяко нещо, колкото и да е прекрасно, стане ли ежедневие, загубва атрактивността си, започва да се възприема като даденост и не можем да оценим ползите, които ни носи.

Днес ще живея без правила…..

ДЕН ДЕСЕТИ. НЕ БЪРЗАЙ

Днес чух една история. Уж обикновена, но ме впечатли толкова, че реших да я споделя с вас. Това е нещо, което всички ние знаем, но колко от нас успяваме да приложим на практика. И в този ред на мисли, принципно знаем много неща, но много малка част от тях прилагаме в живота, а това е все едно да не ги знаем. И най- голямото знание е безполезно, ако не се използва в практиката.

Ето и историята. Беше ден, най-обикновен. След сутрешното ми плуване, бързах на път за работа и минах да се получа едни реклами материали, които бях поръчала. Жената, която работеше там, беше днес сама на работа и денят й беше изключително натоварен. Бързаше да приключи с поръчките, говореше по телефона, опитваше са да преглътне два залъка, понеже беше примряла от глад и същевременно се опитваше да ми даде поръчката. Стана дума за това как вечно бързаме, препускаме и се опитваме да свършим много повече работа в отделеното за това време. Казахме по две думи за стреса и как това се отразява на нашите тела. Тогава, въпреки многото си ангажименти в този час, тя спря и ми разказа, дали повече на себе си, или на мен, за своята прабаба.

Прабабата на моята позната доживяла до 108 години. Починала не от друго, а понеже я блъснал камион и на тази възраст, а пък и на коя ли, тя не могла да се възстанови след катастрофата. Та, прабабата на моята позната никога не бързала. Не носела никога часовник. Била обикновена селска жена. И тя, работела, каквото работела, дали готвила, чистила, занимавала се със селскостопанска работа, или пък шетала из къщата, щом слънцето се изкачвало нависоко по пладне, зарязвала това което прави и отивала да си почива. Работата, казвала тя, може да почака. Заемала се пак с ангажиментите си, след като си починела. И никога не бързала…

Тук някой ще възрази „живяла е спокойно жената, нямало е от какво да се натоварва“. Аз не съм съгласна с това възражение. Как ще възприемаш всяка една ситуация- дали ще се натоварваш или не- зависи от отделния човек. За мозъка няма разлика дали стресът е породен от това, че бързаш да свършиш домакинската работа или от това, че бързаш да завършиш проекта в работата в срок. Стресът за организма е все един и същ, мозъкът ни не отдава значение на причината, източник на стреса. А стрес има във всеки човешки живот. Поколението на прабабата на моята позната е преживяла и война, така че стресови ситуации е имало безспорно.

И така моята позната ми разказа, че никога не била видяла своята прабаба да бърза. Когато някой я подканвал да бърза, например, да извадят картофите, за да не завали, тя отговаряла, че има време и дори и да завали, ще спре, и пак ще изгрее слънце и тогава ще свърши работата. Казвала – ако не днес – то утр , ако и утре не може – когато стане.

Не че била мързелива, просто всичко вършела със спокойствие.

На мен този начин на мислене ми харесва. Осъзнавам колко е трудно за прилагане. Ето, дори моята позната, която е била очевидец на всичко, за която ви разказвам, въпреки че осъзнава ползите от спокойния подход към нещата, не може винаги да приложи видяното от прабаба й.

Така ми се иска да мога да живея, подхождайки със спокойствие към задачите от ежедневието. Ще опитвам да постъпвам така, ще направя поне една крачка в тази насока.

И когато слънцето се изкачи нависоко…….. ще спра за малко, ще се вгледам в себе си, ще си си почина от непрестанните ангажименти

. Едва ли светът ще спре да се върти, ако аз си почина поне за малко……

 

 

ДЕН ДЕВЕТИ. ДНЕС Е ДЕНЯТ „НЕ!“

Днес е денят „НЕ!“

Не искам да бързам. Не искам да се натоварвам с повече неща, отколкото мога да свърша, без да препускам. Не искам да чувам непрестанния шум на хората около мен и този в себе си.

Днес ще се науча да казвам „НЕ“. Днес ще откаже да направя всичко, което вътрешно се съпротивлявам да направя.

Ще живея днес така. Може да ми хареса. Може да се окаже, че не е толкова сложно. Може да е просто. Може да е градивно.

Ще опитам! Днес е денят „НЕ!“.

ДЕН ОСМИ КАКВО МИСЛЯ ЗА СИЛАТА НА ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ

Какво мисля за силата на позитивното мислене и за закона за привличането

Мисля, че действат. Убедена съм в това. Обаче мисля също, че има един момент, за който никога не става дума в многобройните книги, филми и видеа, засягащи темата. Неудобният момент, считам, че се състои в това, че в природата винаги има равновесие.

Ако съзнателно избереш да привлечеш нещо в живота си, то ще дойде, но за да се запази равновесието, ще трябва да се даде нещо. Въпросът е, че не знаеш какво. Ситуацията ми прилича на следното: разхождаш се в скъп магазин за обувки. Харесваш един чифт, но на него няма цена. После виждаш, че никъде няма цени. Обаче обувките са страхотни и ги искаш. Няма начин, твои са. Ти ги заслужаваш. Сега искаш точно тях. С тези обувки ще си красив. С тях ще се чувстваш добре и със самочувствие, всички много ще ги харесат. И освен това ги заслужаваш. Какво като нямат цена. Това са все пак едни обувки. Едни “жестоки“ обувки. Да струват колкото щат. Купувам ги.

Отиваш на касата и там си представи, че плащаш с банковата си карта и чак след това научаваш цената. Платил си ги. С кутия под мишница излизаш от магазина. Поглеждаш към бележката с цената и замръзваш. „Стига бе, това са само едни обувки. Не струват толкова!“ Обаче вече е късно за рекламации. И изведнъж прекрасните ти обувки се превръщат в повод за недоволство. Един вид минал си се. Не трябваше да даваш толкова много пари за едни обувки. Изобщо не си заслужаваше. Сега като ги гледаш дори не са хубави Дори малко простеят. Къде ще ходиш с тях? Нито имаш подходящи дрехи, нито къде да ги носиш. И изобщо не са удобни.

Е, струва ми се, че по подобен начин стои въпросът с нещата, които искаме да ни се случат. Искаме ги страстно. Стават цел в живота ни, без да знаем цената, която ще платим, а цената може да се окаже прекалена. Цената е определена едностранно. Искаш – купуваш – плащаш. Колко ? – Колкото – толкова.

Ето защо не си заслужава да искаш материални неща – къщи, коли, апартаменти. Ако цената е толкова висока, просто не си струва. И още нещо – цената не е в пари, не знаеш в какво е. Но цена винаги има и не трябва да се заблуждаваме в противното. Без цена нямаше да има равновесие. Представете си един супермаркет, в който всеки влиза и взима каквото поиска, без да плаща. Това възможно ли е ? – Възможно е до определен момент – докато не се изчерпят стоките в магазина. После търговецът фалира, няма стока за продан и затваря магазина.

Когато искаме нещо , сме като застанали пред скъп магазин, без обявени цени. Можем да вземем всичко, но как ще се справим с плащането на цената…….

 

ДЕН СЕДМИ ДНЕС ЩЕ СЕ РАДВАМ НА ЖИВОТА

 

Днес ще се радвам на живота

Днес ще се радвам на живота. Ще търся радостта в ежедневните си занимания и ще ги върша с лекота. Ще се радвам и извор от живот, здраве и сила ще бликне в мен. Усещането за радост укрепва организма, въздейства върху имунната система и ни прави здрави.

Радостта подхранва душата. И умът работи по -дoбре, ако си радостен. Радостта носи толкова ползи, затова днес ще изпитвам радост.

Вместо да посрещна деня с еднообразието и сивотата му, защо да не се радвам на това, което е. Има толкова много неща, които могат да пробудят радостта в сърцето –разцъфнало цвете, топлото слънце или дъжда. Избереш ли да търсиш радостта, има толкова много неща, в които да я откриеш.

Ще се усмихна, ще създам чувство на радост и денят ще бъде прекрасен. В такова настроение, всичко красиво, което видя, ще увеличи радостта ми.

Не е ли престъпление да прекарваш дните си в недоволство. Дори дребното недоволство променя отношението към живота и изразходва енергията ни. Емоциите , от друга страна, са заразни. Затова днес ще се стремя да избягвам места и хора, където цари недоволство. Няма да обръщам внимание на изрази като „правя едно и също, да минава времето или „липсата на лоша новина е добра новина“ и т.н. Такъв начин на мислене парализира мислите и чувствата, попарва ентусиазма. Защо да прахосвам времето си по този начин. Да не би то да е безкрайно?

Избирам да бъда, да чувства, да направя нещо. За мен, да избереш радостта, означава да благодариш, че те има, че съществуваш. Да си унил и да недоволстваш прилича на следното:

Детски рожден ден. Има много деца. Празникът е организиран в красива градина, всичко е подготвено с най-голяма грижа. Много деца играят и се забавляват чудесно, има аниматори, музика, празникът кипи. Едно от децата обаче , вместо да играе, стои настрани и плаче затова, например, че си е забравило някаква играчка вкъщи, или пък затова, че му се е спаднало син балон, а пък то искало жълт. Какво ще му кажете на това дете? Ще му кажете:

– Върви играй. Цветът на балона не е толкова важен. Забавлявай се, толкова е интересно. Поиграй сега, защото рождения ден скоро ще свърши и ще се прибираме.

Човек, който изпитва недоволство не е ли в същото положение като това дете? Не пропуска ли играта? А в играта не е толкова важно печелиш или губиш, а дали ти доставя радост. Играта накрая винаги свършва. Смееш ли се накрая или плачеш, че си загубил. А ако си спечелил, но без да си се радвал на играта, имало ли е смисъл да играеш.

Хубаво е да можеш да се радваш на живота, да умееше да се смееш на света и на себе си.

Да опитаме днес да се порадваме на живота. Да потърсим радостта, в това, което правим, в това, което чувстваме. Да спрем да плачем, да избършем сълзите и сополите и да тичаме да играем.