ДЕН ШЕСТИ- ЗНАЦИТЕ

 

ЗНАЦИТЕ

Ще внимавам за знаците. При всеки мой въпрос вселената ми дава отговор. Невинаги обаче мога да възприема отговора. Не е необходимо да имам сложен проблем за разрешаване, дори само на мой най-обикновен въпрос вселената ми дава отговор все едно, че разговаряме, стига обаче да мога да възприема отговора, а той може да дойде по всякакъв начин – чрез случайно дочути думи на непознати, чрез внезапна мисъл, чрез вещ, която спира погледа ми. Отговорът винаги се дава, въпросът е обаче дали е достатъчно отворено съзнанието, за да възприеме отговора.

При мен отговорите често идват чрез сънищата. Още преди нещо да се е случило в реалния живот, често го сънувам. Понякога сънувам трудни моменти от живота ми, които ми предстоят. Събуждам се и си казвам, добре че е само сън. Скоро сънуваните неща се случват. Питам се защо ги сънувах, щом не мога да ги избегна. И си отговарям- вероятно, за да съм подготвена, доколкото това е възможно. Сънувам често и решението на проблема.

Дали виждаме, дали се доверяваме на това, което виждаме или за всяко нещо търсим доказателства. А ако всичко е едно цяло. Ако проблемът и решението съществуват едновременно, защо смятаме, че е необходимо да измине време, да преодолеем куп трудности, за да стигнем до решението. Ако проблемът може да се стовари мигновено, то и решението може да дойде по същия начин, стига да му позволим.

Научени сме да приемаме, че за да се стигне до разрешаването на проблем, бил той от здравословен, икономически или социален характер, трябва да се измине определен път и да се преживеят скърби и несгоди и все се очаква отговорът да дойде отнякъде и то, разбира се, наготово.

Само че отговорът винаги е в нас. Защо ли, тогава, не можем да го видим? Може да е и от мързел, защото разрешаването на проблема предполага усилия на ума, на волята и все пак е по-лесно някой друг да положи усилия вместо теб.

Когато ти омръзне от проблема, когато желаеш да го разрешиш и желаеш това повече отколкото те мързи, попитай за решението и бъди готов да получиш отговор. Отговорът винаги се дава по достъпен начин, така че питащият да разбере.

Доверявай се повече на себе си, на способността да си помогнеш сам.

ДЕН ПЕТИ – ДНЕС ЩЕ ЖИВЕЯ СЪС СТРАСТ

 

ДНЕС ЩЕ ЖИВЕЯ СЪС СТРАСТ

Днес ще живея със страст. Ще присъствам в това, с което се занимавам в момента и няма да мисля за после, нито за това, което е било преди това. Често не забелязваме това, което се случва в момента, понеже сме заети да преповтаряме в ума си това, което е било или да мислим за това, което предстои.

Харесва ми Да избирам съзнателно основна мисъл за всеки ден. Интересното е, че когато избера „днес ще…..“ се сещам за това през целия ден в най-различни моменти. Сещам се спонтанно, без да правя усилия за това, без да си налагам да си припомням за избраното.

Има толкова много възможности, от които да избираш какво да изживееш, какво да почувстваш, как да реагираш.

Понякога ми е трудно да избера какво искам да почувствам днес. Като с всеки избор, преди да го направиш, мислиш, че избирайки ограничаваш свободата си. Това е така, но ако не направиш избор, не предприемаш нищо, което също е въпрос на избор.

Основаната мисъл за дена ме води през целия ден. Така осъзнавам как всеки ден се различава от останалия, макар от външна страна да протича по подобен начин. Нагласата обаче е различна, а възможностите по какъв начин да изживееш днешния ден, какво да почувстваш, как да действаш са неограничени.

 

ДЕН ЧЕТВЪРТИ – ОБИЧАМ ДЕЙСТВИЕТО

Обичам действието

Блогът е вече факт.

Като се замисля, съм доста дейна. Решавам нещо и пристъпва към действие. Обичам действието. Обичам промяната и то много.

Невинаги действията ми са ефективни. Вероятно е имало, има и ще има много ситуации, в които действията ми няма да доведат до положителен резултат.

Понякога като се сетя за някои мои действия и ме досрамява. Сещам се за една случка отпреди много години. Отидох , току-що завършила, на едно интервю за работа в някаква държавна институция, където тогава мислех, че е много добре да започна работа. Изпитната комисия се състоеше от около петнадесет души. Интервюто беше пълен провал. Бях доста зубрила, но като почнаха да ме разпитват с какво се занимава агенцията, много хубаво се оплетох. С една дума беше голям резил. Накрая обаче взех, че раздадох на всички по една визитна картичка. Не ми се смяха, не ме изгониха, но как така – не знам.

Обичам и една всеизвестна приказка и винаги ми става смешно като си я кажа : „пари нема-действайте“, предисловието също е общоизвестно.

Обаче истината е, че не съжалявам за нищо. Не съжалявам, че е имало неща, които съм можела, а не съм направила. С някои неща вероятно е можело да се справя и по-добре, с други – по зле, но за мен е по-добре да опитам, отколкото да правя планове за това какво „ще“ бъде. Не обичам да използвам думата „ще“. „Ще“ за мен е нещо, което невинаги разбирам. Мисля си, че не разбирам бъдещото време . Струва ми се, че всичко е сега, в настоящия момент и разсъждавам така : Ако имаш идея, дори тя да не е много ясна, направи нещо, макар и една съвсем малка крачка, за да започнеш да я осъществяваш. Положи началото, другото само ще дойде. Малкото действие, дори, дава живот на идеята и тя започва да диша, да се развива, да расте, да бъде.

Ако искаш да направиш нещо, направи го. Дори да е глупаво, дори да ти се струва безсмислено, не убивай желанието за действие.

За мен действието е проявление на живота. Смятам, че ако прекалено много се ограничаваш в това какво да направиш, поставяш спирачки на идеите и мечтите ти и те в един момент спират да се раждат в ума ти. Като при малко дете, на което все му забраняват да пипа това или онова, докато любопитството му бъде окончателно подтиснато и изгуби интерес към всичко, заобикалящо го.

Ако се възпираш от действие, ако не се подтикваш към действие, в един момент губиш страстта, любопитството, интересът да пробваш, да опитваш, да живееш.

Желанието да направиш нещо, предопределя целта ти. Целта невинаги трябва да е грандиозна. Малките цели също са от значение. Действието, обаче е онова, което дава живот на целта и е пътя към осъществяването им.

Затова : „пари нема-действайте“

ДЕН ТРЕТИ. ИМА ВРЕМЕ

Днес ще живея без ограничения във времето, без да трябва да направя нещо в определен час. Без да трябва в 8.00 часа да съм готова за работа, в 13.00 да обядвам, в  18.00 да си тръгна от работа, в 19.30 вечерята да е на масата, без да трябва всяко нещо да се прави в интервал от.. до… .

Тук не става въпрос за какво трябва или не трябва да се прави или, ако щеш за това, което избираш или не избираш да направиш, а за  вечното бързане, за усилието в  минутата да събереш повече секунди, за да ги запълниш с изпълнение на задачи по график.

Часовниковото време създава стрес. Ако сега искам да поработя, но трябва да изпратя децата на училище, а те се мотаят без причина,  се получава несъответствие между желанието ми и действителността, а това води до стрес и изразходва много енергия. Нещо, което трябва да бъде приятно се вгорчава, защото не влиза в часовите рамки, предвидени за него.

Какво ще стане, ако правя нещата, без да бързам, без непрестанно да поглеждам към часовника. Разбира се  игнорирането на часовниковото време не може да  се абсолютизира. Има неща, които се вършат под час – – , като например да не закъсняваш за уговорена среща, но аз не говоря за тези неща, а  за онези, които смяташ, че трябва да извършиш в определен момент. За онова вечно бързане, препускане, което ни прави слепи и глухи за случващото се около нас, за онова вечно после, към което сме устремени .

Ще спра. Ще вдишам дълбоко и ще си повторя, че има време. Време има не, за да отлагам  за после, не , за да бездействам. Има време да изживея, почувствам, да бъда в настоящия момент. Тук е мястото, сега е времето.

ДЕН ВТОРИ ДНЕС ЩЕ ЖИВЕЯ С УДОВОЛСТВИЕ

 

ДЕН ВТОРИ

Днес ще живея с удоволствие. Ще търся удоволствие във всичко, което правя и мисля. Ще търся удоволствие във всеки дъх. Защото животът е дар и аз ще му се наслаждавам. Ще върша неща, които съзнателно избирам да правя и ще правя всичко без страх, без да бързам, без стрес. А с удоволствие. Удоволствие, че съм тук, че дишам, че всичко е такова, каквото е, а то трябва да е прекрасно.

Връщам се от работа. Изпълних обещанието си да търся удоволствие във всичко, което правя, във всичко, което преживявам през деня. Беше прекрасно. Ежедневната работа се превърна в удоволствие. Контактът с клиентите, които иначе  често ме ядосват, поради своите странности, ме накара да погледна през техния поглед. Работата ми достави удоволствие. Бях настроена да приемам днес всичко с хубаво чувство в душата и се случиха хубави неща, които не планувах. Дойдоха клиенти, които не очаквах. Работих интересни неща, от които чувствах удовлетворение и за  които ми платиха добре.

Сутринта облякох най-жизнерадостната си рокля, с която не ходя на работа, понеже не е достатъчно „сериозна“, сложих червената си чанта и перли –  и с тях  не ходя на работа, поради горната причина. Изпитвах удоволствие от тези неща. Усмихвах се през цялото време.

Когато след работа си тръгнах и влязох в един магазин, продавачката ми пожела „хубав празник“ на излизане. Днес е „вяра, надежда, любов“. Аз нямам личен празник, а тя реши, че празнувам. И това ме накара да се замисля. Разбира се, че имам празник. Всеки, който в момента диша има празник, независимо от обстоятелствата . А ако не изпитва болка –  физическа или душевна, това наистина е голям празник. Празник е, че дишаш, че се движиш, че чувстваш топлина или студ, че виждаш слънцето, че можеш да имаш мечти и да го осъществиш, че можеш да се радваш и да благодариш за всичко, което имаш, а то е много.

След работа отидох на плуване. Докато сушах косата си след плуване, слушах музика на слушалките на телефона. Не можах да се стърпя и си потанцувах леко. Имаше малко хора, но си казах “ какво от това“. Освен това една дама ходеше гола през цялото време докато си оправяше косата и се гримираше / не по-малко от 20 минути/. И ако това се приемаше за нормално и на никой не му правеше впечатление поведението й, какво не му е наред на моето танцуване. Именно тогава  ми дойде една идея. Да направя блог, в който да пиша за нещата от този дневник. Ще пиша , без да се подписвам. Не съм готова да  пиша с моето име Бих се притеснявала да напиша това, което бих написала без име.

Какво ли ново предизвикателство ще донесе утрешния ден.

 

ден първи – ще действам в свой интерес

Днес започвам писането на настоящия дневник. За да мога да записвам мислите си, действията си, за да мога да се връщам към тях когато почувствам нужда.

Днес взех едно решение. Стана спонтанно. На път за работа, правейки едно упражнениe. Упражнението е вид медитация, която, разбира се, по правило, не се прави крачейки по улицата, но аз го направих така. Упражнението се изразява в следното: вдишваш през третото око като си представяш сноп светлина, издишваш като си представяш, че издишваш през сърцето с чувство за благодарност.  Тогава  се замислих за нещо и набързо нахвърлях мислите си на лист хартия веднага щом влязох в офиса.

Ето какво написах: От днес взимам едно решение –  да се обичам повече и да действам изключително внимателно по отношение на себе си. И ако усетя, че не действам в най-висш свой интерес, ако усетя, че причинявам на тялото си или на душата си какъвто и да било дискомфорт или неудовлетвореност, веднага да коригирам поведението си.

Ще правя всичко по силите си, така че да не попадам в ситуации, които ме смущават, да не се обвързвам с негативно настроени хора, а ще избирам положителни мисли и чувства, ще избирам ситуации, които ме зареждат с позитивна енергия. Ще действам  в свой интерес, защото това е мое право и отговорност.

Ще се грижа добре за тялото си. Ще му осигурявам здравословна храна, достатъчно почивка, спорт, процедури. Ще се грижа за душата си. Ще положа усилия да живея спокойно. Ще избягвам стреса. Няма да бързам, нито ще се натоварвам с повече задължения, отколкото мога да извърша спокойно.

Ще се грижа за развитието на  ума си. Ще развивам професионалните си знания и умения. Ще умножавам познанията и уменията си, за да  бъда полезна в по-голяма степен и трудът ми да ми носи удовлетворение. Всеки ден ще се старя да обогатявам познанията си и да прилагам знанията си в практиката.

Ще  се развивам духовно.

Ще избягвам всякакви спорове и конфликти.Когато контактувам с хора, ще проявявам уважение към тях, ще ги посрещам със спокойствие и с обич и те ще ми отвръщат със същото.

Със себе си ще се държа като  с най-скъпо и обичано същество. Няма да се виня за грешките си, а ще ги осъзнавам и ще се уча от тях.

Преди да предприема каквото и да било, ще мисля дали то би било в мой интерес. И това не е егоизъм, а отговорност към самия себе си.

Ще контролирам мислите си и няма да позволя да се поддам на отрицателни мисли и настроения. Ще използвам ума си, за да си представям как се случват положителни неща. Няма да допусна страхове да завладеят съзнанието ми.

Ще си представям  как се случват желани от мен неща и ще си представям сбъдването на желанията си подробно. Ще се почувствам така все едно представата ми вече факт. Ще почувствам какво изпитвам когато си представя, че желанието ми е вече факт. Това е мощен природен закон и нещата ще се случват именно така, както ги виждам във въображението си. Но аз ще внимавам какво си пожелавам, защото сбъдването на желанията ми не означава , че наистина се нуждая от всичко, което искам.

Ще контролирам емоциите си. Ако усетя чувство на неудовлетвореност, потиснатост, недоволство, ще си представя, че се чувствам щастлива, спокойна, здрава  успешна. Изкуствено ще създавам у себе си тези положителни емоции и те ще станат факт.

Ще действам оттук нататък по този начин, а следващите тридесет дни ще  бъда особено усърдна и ще внимавам много какво отношение проявявам към себе си, за да ми стане навик да се държа добре със себе си. Ако усетя, че не се отнасям добре със себе си, веднага ще променя поведението си. Ще действам в свой интерес. Ще обръщам внимание на отношението си към себе си.

Ще спазвам така поетото обещание.

 

 

 

какво пише в червения тефтер

Иван ми подари червен тефтер, за да си водя дневник.

Аз не водя дневник. Откакто когато  като ученичка баба ми ми намери и прочете дневника. Оттогава нямам такъв, за да не го чете никой. Каквото си мисля, си мисля и ако  нещо остане в ума ми добре, ако не – пак ще се сетя , ако е важно……

Обаче като вече имам червен тефтер, реших  да запиша в него каквото ме вълнува, с вътрешната уговорка, че  ще скрия тефтера в най-дълбокия ъгъл на гардероба и никой при никакви обстоятелства  няма да чете писаното. Това, което написах обаче оказа голямо въздействие върху мен. Не знам дали, защото просто изложих мислите си на хартия, така че и аз да ги осъзная в по-голяма степен или по някаква друга причина, но за мен се оказа от значение и ми въздейства положително в такава степен, че вместо да крия тефтера, реших направо да ви  покажа какво има в  него.

Ако моите разсъждания биха били от полза поне на един човек, трудът ми няма да е безсмислен. Засега обаче избирам да не разкривам самоличността си, защото това ще ми даде по-голяма свобода, без страх от оценки да напиша всичко така, както го чувствам.  Оценките ще породят емоции, а те биха ме възпрепятствали да бъда автентична , поне засега.

В червеният тефтер не пише за конкретни факти и обстоятелства от личния ми живот. Започва с мисли, отнасящи се до съзнателен начин на поведение, който избирам, записвам и преживявам. Приятно четене.

 

Ден първи………