Няма труд, който да остане невъзнаграден

Няма работа, няма труд, който да е положен и да не е възнаграден. Отплатата може и да не дойде веднага. Може точно за изработеното да не плати този, за когото е направено, но непременно ще се яви друг, който ще плати.

 

Работата ни заема голяма част от времето ни. И понеже животът е съставен не от друго, а от време, следователно и от живота ни. Ето защо работата, която вършим трябва да ни е приятна, да ни носи удовлетворение, да имаме интерес към нея. При избора на професия трябва да обръщаме внимание именно на тези неща, а не на това дали би била високо заплатена.

 

Във всяка област има специалисти – светила, хора, които обичат работата си и които са успели и печелят добри доходи. Тези специалисти не са непременно най-умните, най-знаещите или най-интелигентните. Те преди всичко са хора, които обичат това, която правят. Изпитват страст към работата си. Правят нещата, защото искат и защото им харесва. Обикновено те реализират добри доходи. Парите, които получават обаче не са тяхната цел. Парите са закономерно следствие от положения труд и са вид мерило за успеха им.

 

Някой ще възрази:“ Добре де, възложиха ми тази и тази работа. Направих я, не ми платиха. Утре пак може да ме излъжат“

Добре, че не са ти платили. Това не е важно. Ако работата е извършена качествено, ако в резултат на положения труд е създадено някакво благо, непременно ще бъде заплатено и то многократно. В един момент ще дойде друг, ще дойдат много други хора, за които извършената работа ще е от полза и които ще платят за нея. За да се случи това обаче, необходимо е да е създадено благо. Работата да е свършена с желание, със страст, а не заради очакваното финансово възнаграждение.

 

Има хора, които разбират от работата си, но не желаят да споделят никаква информация безплатно. Всяка своя услуга те слагат на кантар и питат какво ще получат за нея. Истината обаче е, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

 

Други пък казват: „Моята квалификация е такава и такива. Аз за това съм учил и друг няма да правя“. Във всяка работа има и не толкова приятни задачи или пък не точно такива, за каквито имаш квалификация Същевременно срамен труд няма. Изпълнението на всяка задача може да те научи на нещо – включително на търпение, толерантност и търпимост, или пък дори на креативност.

 

Трябва да обичаш това, което правиш. Да имаш интерес към него. И колкото повече знание и опит трупаш в дадена сфера, включително и професионална, толкова по-интересна за теб става тя.

 

Има хора, които цял живот подхващат едно, после друго, после решават, че и то не им е интересно и го зарязват. Започват да се занимават с трето и пето, но после се оказва, че и то не било тяхното призвание. В крайна сметка, всичко, с което се захванат остава недовършено, а те чувстват неудовлетвореност. Ако обаче бяха се задълбочили поне в едно от нещата, с които се занимават, биха открили, че то може да е много интересно.

 

Когато избереш дадена професия, е необходимо да положиш усилия, за да вникнеш в тънкостите й, за да ти стане интересно. На всеки се случва в даден момент да почувства отегчение, апатия и да му се иска да захвърли всичко. Това е нещо нормално и обикновено се случва от прекалено много ангажираност, може и да е от обратното – от липса на достатъчно работа. Границата е някъде по средата, но именно тя е най-трудна за балансиране.

 

Когато видиш резултат от положените усилия, когато видиш благото, което си създал, знаеш, че е имало за какво да полагаш усилия.

Най-добрият вариант за избор на професия е този, при който можеш да превърнеш хобито си в източник на доходи. Първата предпоставка за това е да вършиш нещата, защото ти харесва и защото искаш Ако към това се прибави и малка доза последователност и дисциплина, успехът непременно ще дойде.

Няма положен труд, който дa остане невъзнаграден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *