Не бягай от себе си

Дълбоко в нас има надежди и мечти, които сме погребали, пътища, които сме прекъснали, възможност, за реализирането на които не са ни стигнали силите. Тези неща не са мъртви. Те са като жарава, която тлее под пепелта. Може да ги отричаме, може години наред да се опитваме да ги забравим, да се убеждаваме, че не са били истински. И дълбоко в себе си знаем, че никога няма да ги забравим, може би заради това, което самите ние сме вложили в тях.

Неизживените възможност са като отворен кран, откъдето непрекъснато изтича нашата енергия. Същевременно са наше вдъхновени и сила. Едновременно са наша сила и слабост.

Всеки може да постигне онова, за което е взел решение да постигне. Отдавна тлеещите желания могат да бъдат възпламенени от пепелта. Ако искаме това. А дали да го направим? – Не нам. Това е въпрос, на който всеки сам си дава отговор. Съществува риск от отхвърляне, от разочарование и от успех. Същевременно съществува и рискът от съжаление за пропуснатото, което е може би най-страшното. Докато сме живи, а това не е вечно, никоя от мечтите ни не може да се изгуби безвъзвратно и можем да я постигнем, дори и да ни се струва, че е късно.

В истинските неща няма място за страх или за гордост. Дали са истински зависи от определението, което им даваме и от отношението, което самите ние влагаме. Ако са от сърцето ни, те са истински, без значение всички външни обстоятелства, чужди преценки и мнения. А сърцето не може да бъде излъгано. Умът търси логиката, намира доводи, анализира и стига до изводи. Сърцето чувства и знае.

Не можем никога предварително да знаем резултата, който ще постигнем и докъде ще ни доведе опитът от това да вдъхнем нов живот на нещата, които сме се опитвали да се убеждаваме, че са за отминали. Можем единствено да направим това, за което знаем, че ако не направим, ще съжаляваме, а оттам нататък трябва да приемем резултата от действията си, какъвто и да е той. Иначе незавършените неща напомнят за себе си. Може временно да сме ги забравили, да ги отричаме, но те са там – в сърцето ни и ще напомнят за себе си, независимо от отминалото време.

Няма правилен и грешен отговор за това как да постъпим. Всички е нашите ръце. Въпрос на избор е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *