Утре може и да няма-проклятие и благословия

Свикнали ли сте да правите планове за бъдещето – например да планувате лятната си почивка още по Коледа, да очаквате как след две години би трябвало да получите 15% увеличение на заплатата, как ще се обадите на стар приятел, с когото сте делели един чин някъде около 24 май?

В правенето на планове, само по себе си, няма нищо лошо, до момента, в който започнете да отлагате това, което искате да направите сега за някой друг път, защото…защото „друг път“ може и да няма.

Всички знаем, че животът ни ще приключи в даден момент, но не всички го осъзнаваме. За някои това е нещо, което са чували че ще се случи, но не могат да си го представят и при всички случаи е някъде в необозримото бъдеще и е по-добре много много да не се мисли по въпроса, защото ги плаши и натъжава.

Продължете да четете Утре може и да няма-проклятие и благословия

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА УСПЕХА

Две са основните предпоставки за постигането на всеки успех: самоувереност и непукизъм.
Самоувереността е необходима, за да направим това, което трябва да се направи, за да постигнем желаната цел. Непукизмът, пък означава, че не трябва да се тревожим за това дали ще постигнем желаната цел, нито да се тревожим за действията, които вече сме предприели.

Много хора приказват, че искат да постигнат нещо в живота си. Мечтаят за това и понякога са склонни дълго да говорят за желанията си. Понякога дори си представят как биха се чувствали, ако мечтата им е вече факт и това е много важна част от изминаването на пътя към сътворяването на мечтата. Важно е, защото всяко нещо, преди да се случи в реалния свят, се е породило като идея в нечий ум и този човек е предприел някакво действие, за да даде живот на мечтата. Именно, за да бъде даден живот на мечтата, е необходимо не само да бъде изградена ясна представа за това какво и как го искаме, но и да предприемем някакво действие, което да даде начален тласък за сбъдването на желаното. Действието е онова, което вдъхва живот на мечтата и прави възможно нейното реализиране.
Продължете да четете ПРЕДПОСТАВКИ ЗА УСПЕХА

Ограниченията са само въпрос на мнение

„Няма да стане. Така не се прави. Не е прието!“ – Възражения безкрайни за това как нещо нямало да стане.

Ако дълбоко в себе си всъщност не искате да постигнете това, което уж желаете, вярвайте в тези ограничения. Те са чудесно оправдание.

Ако обаче наистина желаете да постигнете, това към което се стремите, забравете за всички ограничителни вярвания, защото можете да го направите. Дали постигането на желаното ще Ви донесе щастие или не, е отделен въпрос. Но, ако не опитате, няма как да разберете.

Продължете да четете Ограниченията са само въпрос на мнение

Не бягай от себе си

Дълбоко в нас има надежди и мечти, които сме погребали, пътища, които сме прекъснали, възможност, за реализирането на които не са ни стигнали силите. Тези неща не са мъртви. Те са като жарава, която тлее под пепелта. Може да ги отричаме, може години наред да се опитваме да ги забравим, да се убеждаваме, че не са били истински. И дълбоко в себе си знаем, че никога няма да ги забравим, може би заради това, което самите ние сме вложили в тях.

Неизживените възможност са като отворен кран, откъдето непрекъснато изтича нашата енергия. Същевременно са наше вдъхновени и сила. Едновременно са наша сила и слабост.

Всеки може да постигне онова, за което е взел решение да постигне. Отдавна тлеещите желания могат да бъдат възпламенени от пепелта. Ако искаме това. А дали да го направим? – Не нам. Това е въпрос, на който всеки сам си дава отговор. Съществува риск от отхвърляне, от разочарование и от успех. Същевременно съществува и рискът от съжаление за пропуснатото, което е може би най-страшното. Докато сме живи, а това не е вечно, никоя от мечтите ни не може да се изгуби безвъзвратно и можем да я постигнем, дори и да ни се струва, че е късно.

Продължете да четете Не бягай от себе си

Крадци на време или практически съвети за справяне с досадници

Някои хора волно или неволно са крадци на време. Готови са да говорят безкрайно за себе си, за проблемите си, за това какво те искат. Заливат Ви с излишна информация и не можете да ги прекъснете, без това да създаде конфликт.

Говорят и говорят. Те може да са дошли при Вас за професионален съвет, който да им дадете като специалист в дадена област. Може да са дошли да споделят житейски проблем. Уж искат да разрешат проблема си, но всъщност докато ги слушате и слушате, осъзнавате, че са дошли, за да намерят слушатели, а не че имат някакво намерение да се справят с трудностите, за които говорят. Такива хора аз наричам крадци на време. Те предимно говорят. Обикновено не пристъпват към конкретни действия, просто са дошли да се пооплачат малко, съответно да Ви загубят времето и да излеят отрицателната си енергия върху Вас.

Всеки може да попадне в така компания и тогава се питаме как да постъпим. Въпросът е деликатен. От една страна не е добре човекът насреща да се обиди. Няма защо да го съдим. Той си е такъв. Няма и да го променим. Същевременно обаче нашето време е ценно и не можем да позволим да бъде ограбвано. Още повече, че подобно хора, освен от времето ни, крадат и от енергията ни. Дори да се дистанцираме максимално от проблемите им, след определен период от време, прекарано с подобни хора, се чувстваме изтощени и изхабени в резултат на негативните емоции, с които са ни залели.

И така, какво да правим?

Продължете да четете Крадци на време или практически съвети за справяне с досадници

Няма труд, който да остане невъзнаграден

Няма работа, няма труд, който да е положен и да не е възнаграден. Отплатата може и да не дойде веднага. Може точно за изработеното да не плати този, за когото е направено, но непременно ще се яви друг, който ще плати.

 

Работата ни заема голяма част от времето ни. И понеже животът е съставен не от друго, а от време, следователно и от живота ни. Ето защо работата, която вършим трябва да ни е приятна, да ни носи удовлетворение, да имаме интерес към нея. При избора на професия трябва да обръщаме внимание именно на тези неща, а не на това дали би била високо заплатена.

 

Във всяка област има специалисти – светила, хора, които обичат работата си и които са успели и печелят добри доходи. Тези специалисти не са непременно най-умните, най-знаещите или най-интелигентните. Те преди всичко са хора, които обичат това, която правят. Изпитват страст към работата си. Правят нещата, защото искат и защото им харесва. Обикновено те реализират добри доходи. Парите, които получават обаче не са тяхната цел. Парите са закономерно следствие от положения труд и са вид мерило за успеха им.

Продължете да четете Няма труд, който да остане невъзнаграден

Как се дава нещо, което нямаш

В правото важи правилото, че не можеш да прехвърлиш собствеността по отношение на нещо, което не притежаваш. Същевременно обаче, сделка, по силата на която прехвърляш собствеността по отношение на нещо, което нямаш не е нищожна. По силата на такава сделка не се прехвърля правото на собственост, но прехвърлителят не се освобождава от задължението да прехвърли. Той продължава да дължи.

Тази конструкция в правото, отнесена към човешките взаимоотношения, ме кара да си дам сметка, че и там нещата не стоят по много различен начин. Така например, ако нямаш търпение, няма как да проявиш търпение. Ако не изпитваш радост, няма как да създадеш радост. Ако нямаш уважение, няма как да уважаваш другиго. Ако не си щастлив, няма как друг да направиш щастлив. Ако нямаш любов, няма как да дадеш любов. Това е така, просто защото нямаш, за да дадеш. Дотук нищо сложно.

Продължете да четете Как се дава нещо, което нямаш

Защо нямало да стане

Причинно следствената връзка, защо нещо нямало да стане е единствено в главата.

Когато дойде някакво желание, нещо, което искаме да се случи, да постигнем, непременно отнякъде идва и внушението, че нещата няма да се получат. Това внушение може да е някакъв вътрешен глас, може да е коментар на други хора. Ако е „здравият разум“, който ни говори за хилядите перипети, поради които „няма как да стане“, това може да е страхът ни от провал, може да е мързелът, който ни надвива.

Този вътрешен глас, който ни казва, че не сме способни, не винаги е лошо нещо. Донякъде ни помага да се концентрираме, да не се разпиляваме в правенето едновременно на много неща, защото поемайки безчет отговорности, малко или повече се разпиляваме. Трябва да отдадем енергия и време за осъществяването на набелязаната цел.

Продължете да четете Защо нямало да стане

Всичко, което правя трябва да носи радост

Във всичко, което правим трябва да има елемент на забавление. Трябва да бъде открита забавната страна и най-досадната задача, за да може постигането и да ни носи удовлетворение и радост. Търсенето на забавление не трябва да се бърка с разпуснатост, несериозност и незаинтересованост, а просто да се измести ъгъла, от който гледаме на ангажиментите си.

Във всяка дейност – дори в най-баналната или най-отговорната може да бъде открита забавна страна. За да открием тази страна е необходимо да поддържаме вечно любопитство, а също и да можем да се смеем и най-вече да можем да се погледнем отстрани и да се усмихнем. И без това животът е прекалено сериозен, за да се взимаме и самите себе си на сериозно.

Продължете да четете Всичко, което правя трябва да носи радост

Как се създават навиците

Всеки от нас е развил определени навици през годините. Някои от тях са съзнателни, други –не.

Вярвам, че можем да възпитаме у себе си навици, чрез чието приложение да направим живота си по-хубав, да станем по-успешни и да постигнем в по-голяма степен това, към което сме се устремили.

Дисциплинираността, упорството, здравословния начин на живот, уважението към себе си и другите и редица други са навици, които ако успеем да прилагаме на практика в нашето ежедневие, биха могли да ни доведат до редица положителни резултати.

Продължете да четете Как се създават навиците

Блог на фондация "Ти можеш"

Този сайт използва "бисквитки". Научи повече тук

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close